Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— Струва ми, че го арестуваха точно заради тази лекция. Следователите помислиха, че Лебедев е готов да говори и може да им обясни много неща, които самите те не разбират. Те май мислят, че щом някой с охота се заема да им обяснява нещо, значи е проговорил, пропял е. Но Лебедев не беше проговорил. На него просто му е интересно да разказва за финансите, той е добър финансист.
От средата на юни започнали от време на време да привикват Платон Лебедев в прокуратурата и да го разпитват като свидетел — без нито една призовка, без какъвто и да било документ, задължаващ гражданина да се яви на разпит. Обаждали се от прокуратурата и Лебедев отивал. За последно се обадили в края на юни и го помолили да се яви на 2 юли в 10.00 часа. Без призовка. Лебедев се съгласил да отиде в прокуратурата на 2 юли в 10.00, без да е задължен.
На 1 юли, преди насрочения от прокуратурата ден, Лебедев получил сърдечна криза. Откарали го с „Бърза помощ“ в най-близката болница „Вишневски“.
На 2 юли в 10 часа адвокат Антон Дрел пристигнал в прокуратурата да каже, че клиентът му е болен, че след около два дни ще се изясни скоро ли ще го изпишат и тогава могат да му се обадят и да се договорят кога Лебедев да се яви на разпит.
— Следователят ми крещеше — казва Антон, — представяте ли си? Крещеше и ми говореше на „ти“: „Къде е твоят Лебедев? Той плюе на нас, твоят Лебедев! Разграбихте страната! Къде го криете?“ Опитвах се да обясня, че дори не зная в коя болница са го откарали, че през деня ще изясня всичко и ще съобщя кога ще го изпишат. Но следователят не ме доизслуша. Просто написа призовка на Лебедев за следващия ден, 3 юли. Това беше първата призовка. Надявах се да поговоря с Платон и да го убедя да се яви на разпит.
Същата вечер, т.е. на 2 юли, Платон Лебедев е арестуван в болничната стая с мотива, че се крие от следствието.
После, вече в съда, Платон Лебедев ще каже, че до посочения в призовката час за разпита са оставали още дванайсет часа и за какъв дявол прокуратурата си измисля, че той не се бил явявал на разпитите. После, вече в съда, Платон Лебедев ще каже — било глупаво да се мисли, че може да избяга, защото две седмици преди да го арестуват, му се родила дъщеря и кой нормален мъж би избягал от двуседмичното си дете. Как си го представят това служителите от прокуратурата? Или сред тях няма нормални мъже? Но това ще стане после, в съда. А тогава, вечерта на 2 юли, Платон Лебедев не бил способен да каже нито дума и дори не разбирал какво му говорят.
Адвокат Антон Дрел разказва, че вечерта пристигнал в прокуратурата, където се опитвали да разпитват арестувания Платон Лебедев. Той седял на един стол, леко се клатушкал и мучал.
— Имаше високо кръвно — казва Антон Дрел. — Беше се досетил само, че не бива нищо да говори. Даваха му някакви таблетки, но те изглежда не помагаха.
Антон разказва, че не помни дали на първия или на следващите разпити една млада следователка се опитвала да разговаря с Платон Лебедев:
— Платон Леонидович, защо се сърдите? Разбирам, че сте обиден на Каримов, но ние с вас сме православни руснаци, нека да си поговорим.
На 2 юли бившата подчинена на Платон Лебедев Ирина имала рожден ден. Тя наела зала в малкото ресторантче „Мартел“ на ул. „Чаянов“ и поканила приятели. Мнозина от тях работели в ЮКОС. Сред поканените била и помощничката на Ходорковски Татяна Чуваева. Празникът отдавна започнал, но всичките й приятели от ЮКОС закъснявали. Ира казва, че Татяна Чуваева пристигнала много късно вечерта. Била пребледняла като мъртвец. Тя връчила на Ира букета, подаръка и казала:
— Привет. Поздравления. Арестуваха Платон.
Залата се смълчала. Ира казва, че светът се разлюлял пред очите й. След като малко се посъвзели, гостите започнали да пият мълчаливо и набързо. След час и половина изпили всички алкохолни запаси на ресторанта в желанието си да се напият по-бързо. А когато все пак се напили, някой си на име Максим, бивш колега на Ира и на Платон Лебедев, казал:
— Напразно са го направили — дали е имал предвид прокуратурата, властта, Кремъл, президента? — Ще съжаляват за това. Решавали сме и по-сложни проблеми!
Ира твърди, че тогава отговорила:
— Не, Макс, никога не сме решавали такива проблеми. Този път ще загубим.
Ира казва, че се върнала вкъщи и зачакала да позвъни телефонът. След няколко дни се обадили на Ира от ЮКОС (Ира не казва кой) и я помолили да напусне страната, за да не може прокуратурата да я разпитва по делото на Платон Лебедев.