Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Глава 10
РАЗГРОМЪТ
„Ако преди година някой ми беше казал, че Съюзът на десните сили и «Яблоко» няма да преодолеят 5-процентовата бариера на изборите за Думата, сериозно бих се усъмнил в аналитичните и прогностични способности на този човек“ — пише Михаил Ходорковски през пролетта на 2004 година в статията си „Кризата на либерализма в Русия“.
Та нали му бяха казвали. Да не би да е забравил? Или събитията преди ареста променят мащабите си в спомените на затворника? Или пък за по-интересно е написал „Ако преди година някой ми беше казал…“, защото тъкмо година преди да излезе „Кризата на либерализма в Русия“ са му казвали това? Или наистина статията „Кризата на либерализма в Русия“ е написана не от Ходорковски, а от някой, който не е знаел, че през януари 2003 година при Ходорковски в Жуковка са идвали Немцов и Чубайс?
През януари 2003-та, девет месеца преди ареста и четиринайсет преди да бъде написана въпросната статия, при Ходорковски в Жуковка идват лидерите на партията „Съюз на десните сили“ Анатолий Чубайс и Борис Немцов. Тогава не става и дума за арест, Ходорковски е на върха на могъществото си. Чубайс и Немцов идват, за да му кажат, че има риск „Яблоко“ и Съюзът на десните сили да не влязат в Думата, ако не се обединят. Вероятно първата хрумнала тогава на Ходорковски мисъл е била, че Чубайс е замислил поредната интрига. Във всеки случай Ходорковски ми пише от затвора: „… пътят на Чубайс е дворцовата интрига, той вече не може и не иска да действа по друг начин“.
А сега Борис Немцов ме мъкне със спортна крачка по пътечката в почивния дом „Лужки“ и казва:
— Какво си ме зяпнал? През януари 2003-та ние с Чубайс ходихме при Ходора в Жуковка и му предлагахме „Яблоко“ и Съюзът на десните сили да се обединят.
— Вкъщи ли ходихте? — питам аз.
— Не, в селището им има бизнес център. Нещо като клуб. Там, дето, помниш ли, после направиха обиск?
— Значи там сте били ти, Чубайс, Ходорковски… Имаше ни още някой?
— Аз, Чубайс, Ходорковски и Невзлин — Немцов поглежда часовника си и добавя: — Движим се като пенсионери с тебе, Панюшкин. Не сме спортисти. Я си покажи корема!
— Защо? — вдигам фланелката и показвам корема си на Немцов.
— Ужас! Колко ти е разплут коремът, Панюшкин. Виж какъв трябва да бъде коремът — на свой ред Немцов вдига фланелката и ми показва корема си. Коремните мускули на Немцов са като напомпани.
— Ей, съветнико, хич не ме интересува коремът ти. За първи път в живота си чувам, че Съюзът на десните сили и „Яблоко“ сериозно са се опитвали да се обединяват. Е? Защо вие с Чубайс сте отишли при Ходорковски, а не, да речем, при Явлински?
— Защото с Гриша — Немцов има предвид лидера на „Яблоко“ Григорий Явлински — е невъзможно да се договориш, Гриша има амбиции, Гриша ненавижда за нещо си Чубайс, а по време на онези избори Ходор финансира изцяло „Яблоко“ и частично нас. Ние искахме Ходор да убеди Гриша да се обединим.
Седмица след това ще се срещна с лидера на „Яблоко“ Григорий Явлински в малко италианско ресторантче на улица „Пятницка“. Явлински ще ми каже:
— Ето затова е невъзможно да се договорим със Съюза на десните сили, защото те преговарят не с „Яблоко“, а с онзи, който дава парите на „Яблоко“. Те си мислят, че „Яблоко“ изпълнява поръчки на Ходорковски. А аз мисля, че Ходорковски ни даваше пари, защото споделяше нашите възгледи. Те мислят, че Ходорковски ни е купил и трябва да си говорят със собственика. А аз мисля, че не ни е купил и никога не може да ни купи.
Представям си как Ходорковски е слушал Чубайс и Немцов, слушал ги е и се е опитвал да разбере каква е интригата.
— С какво се мотивирахте? — питам Немцов.
— С бизнес се мотивирахме — отговаря ми той. — Мотивирахме се с това, че Ходор дава пари на „Яблоко“ и на нас, а ние ги използваме, за да се борим един срещу друг. Получава се, че Ходор просто си пилее парите.
— Как предлагахте да се обедините?
— Предлагахме на президентските избори наш единен кандидат да е Явлински, а на изборите за Думата челната тройка в обединения партиен списък да е Немцов-Явлински-Хакамада.
— А Чубайс къде е?
— А Чубайс напуска. — Немцов изрича толкова тържествено тази фраза, че ако беше на кино, трябваше да звучи героична музика.
Ходорковски ми пише от затвора: „За да се оттеглиш реално е нужно голямо мъжество.“ Представям си как Ходорковски е слушал Чубайс и Немцов и си е мислел дали Чубайс реално се кани да се оттегли. Дали не е твърде подозрителна толкова явна жертва — Чубайс реално да напусне политиката е толкова подозрително, колкото шахматист да жертва царицата. Питам Немцов:
— Какво каза Ходорковски?