Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
За разлика от Кенет Дарт, който има съюзник в лицето на регионалните власти, Абрамович би се сдобил със съюзник в лицето на федералната власт и в такъв случай ЮКОС не би могъл спешно да освободи намиращите се под запор акции преди свикването на Управителния съвет. По-нататък Ходорковски би могъл да бъде шантажиран, за да продаде акциите си по занижени цени или да емигрира и да получи дивиденти от Абрамович, без да се опитва да проверява дали справедливо се разплащат с него.
Ходорковски не вярва на тази версия на Невзлин. Няколко пъти от затвора той казва и пише, че не смята предложението на Абрамович за обединяването на ЮКОС и «Сибнефт» за преднамерена интрига. Не иска да вярва, че на 26 април 2003 година, одобрявайки сделката ЮКОС-«Сибнефт», президентът хладнокръвно е следил как Ходорковски сам влиза в капана и сам го щраква.
Сигурно скоро няма да разберем какво се е случило в действителност. Знаем само, че едва започнал да се реализира, амбициозният план за реформиране на страната, измислен от Ходорковски (независим бизнес, силна опозиция, свободно поколение), тръгва накриво.
Още през пролетта изявилата желание да се обедини с «Яблоко» партия «Съюз на десните сили» започва война срещу «Яблоко». И в Съюза, и в «Яблоко» разумно разсъждават, че електоратът на тези две партии до голяма степен е еднакъв. Аз например до самите избори се колебаех дали да гласувам за Съюза на десните сили или за «Яблоко» и взех решение едва пред избирателната урна. Оттогава много пъти съм се срещал с Григорий Явлински и с Борис Немцов — Явлински мисли, че съм гласувал за «Яблоко», Немцов мисли, че за неговия съюз. А аз няма да кажа за кого в крайна сметка съм гласувал, защото на изборите през 2003 година не исках да гласувам нито за «Яблоко», нито за Съюза на десните сили, исках да гласувам за тяхната обединена партия, но такава нямаше.
Борейки се за моя глас и за гласа на такива като мен, щабът на Съюза на десните сили беше измислил рекламна кампания «Яблоко» без Явлински“, чийто замисъл беше да обясни на избирателя, че идеологията на лидера на „Яблоко“ Григорий Явлински почти не се различава от идеологията на комунистите. По улиците се появиха плакати с Явлински и лидера на комунистите Генадий Зюганов. Появиха се и плакати с нарисувана ябълка с листенце, на което пишеше „КПРФ“. Тези плакати бяха платени от щаба на Съюза на десните сили. На митингите на „Яблоко“ щабът на Съюза на десните сили изпращаше младежи, студенти, но не под знамето на Съюза, а под червеното знаме на комунистите. Това беше спектакъл, чийто замисъл беше да убеди избирателите на „Яблоко“, че „Яблоко“ и комунистите са заедно.
Сметките им обаче излязоха погрешни. Първо, привържениците на „Яблоко“ не бяха толкова уплашени от възможния съюз на Явлински със Зюганов. Моят баща например цял живот гласува за комунистите и аз за много неща споделям възгледите му и бих гласувал за комунистите, ако те се бяха отказали от сталинската риторика. Второ, привържениците на Съюза на десните сили са доста интелигентни хора. За тях не беше трудно да разгадаят, че „черната“ пиар кампания срещу „Яблоко“ се води от щаба на Съюза на десните сили. Съюзът започна да губи рейтинга си.
„Яблоко“ прие предизвикателството. В отговор на враждебните акции на Съюза на десните сили щабът на „Яблоко“ започна да публикува по вестниците поръчкови статии за „грабителската приватизация“, за която бил виновен Чубайс, за реформата в РАО ЕЕС13, която Чубайс ръководел неправилно. Привържениците на „Яблоко“ са също интелигентни хора. За тях също не беше трудно да разберат кой хвърля кал по Чубайс и на тях не им хареса пропагандната кампания, която партията водеше срещу Съюза на десните сили.
Позволявам си да мисля, че и едните избиратели, и другите биха искали да видят как техните партии се борят за свобода, а виждаха единствено как те се борят за практически съвпадащия електорат, за гласове, за места в Думата. Надделяваше страхливата политика, а липсваше смисълът. По време на онази избирателна кампания аз пишех репортажи в „Комерсант“ за предизборните телевизионни дебати. Веднъж в студиото на „Първи канал“ се срещнаха лидерът на „Яблоко“ Григорий Явлински и лидерът на някаква дребна православна партия, когото запомних с това, че вместо политическа програма той прочете десетте Божи заповеди, а вместо отговори на въпросите пак прочете десетте Божи заповеди. Този човек попита в пряк ефир Явлински как се отнася към абортите и дали не му се струва, че абортите са убийство и значи хората, разрешаващи абортите, погазват заповедта „Не убивай!“. Явлински каза, че е съгласен — абортите наистина са убийство.
13
РАО ЕЕС — Руско акционерно дружество „Единна енергийна система“. Бел.прев.