Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
След предаването бяхме застанали с Явлински на стълбището, аз пушех и размахвах ръце:
— Григорий Алексеевич, разбирате ли, че преди пет минути се изказахте за забрана на абортите?
— Разбирам — отговори Явлински. — Аз, естествено, съм против забраната на абортите. Разбирам, че, първо, жената има право да се разпорежда с тялото си, а второ, ако аборти те бъдат забранени, смъртните случаи няма да намалеят, а ще се увеличат, защото аборти ще се правят нелегално. Но, Валерий, как да обясня всичко това на избирателите за минутата ефирно време, което ми се предоставя? Това не са теле дебати, а профанация. Дават ни по минута за отговор, вместо да ни дадат възможност редовно да се изказваме по важни за страната проблеми.
— Григорий Алексеевич, това, естествено, не са теле дебати, а профанация, но сега вие ми обяснихте всичко, което мислите за абортите, само за четвърт минута. И на мен ми останаха още четирийсет и пет секунди, за да ви кажа, че за нищо на света няма да гласувам за партия, която иска забрана на абортите, макар жена ми да не е направила нито един аборт през живота си и за мен би било трагедия, ако това й се беше наложило.
Не мисля, че Явлински чак толкова е държал на моя глас, но струва ми се, че успях да го убедя. При една следваща дискусия той намери повод и се изказа срещу забраната на абортите със същите аргументи, които сподели с мен тогава на стълбището.
Мисля, че ние, избирателите, очаквахме от лидерите на Съюза на десните сили и „Яблоко“ смелост, а те си мислеха, че очакваме лоялност. В статията си „Кризата на либерализма в Русия“ Ходорковски пише:
„Съюзът на десните сили и «Яблоко» загубиха изборите не защото Кремъл ги дискриминира. А единствено защото администрацията на президента за първи път вместо да им помогне, ги нареди до останалите опозиционни сили.“
Не зная дали е така, но със сигурност през цялата избирателна кампания Съюзът на десните сили и „Яблоко“ очакваха президентът да подкрепи някой от тях. Колкото повече наближаваха изборите, толкова повече те очакваха това. По време на поредния тур дебати по телевизионния канал НТВ Анатолий Чубайс изненадващо слезе от малката трибуна, където се бяха събрали лидерите на партията, и, без да каже никому нито дума, напусна студиото. Щом той излезе, Ирина Хакамада грабна микрофона и каза:
— Президентът спешно извика Анатолий Борисович.
Всяка визита при президента в навечерието на изборите се възприемаше от кандидат депутатите като подкрепа от негова страна, като коз в предизборната битка.
След предаването в „Кафе-Макс“ на първия етаж на телевизионния център „Останкино“ Явлински ми каза:
— Та това е гадост! Това е слугинаж! Разбирате ли, Валерий, това е слугинаж!
Напълно разбирах, че това е слугинаж, но след няколко дни президентът извика и Явлински, за да поговорят за ядрените отпадъци, защото партията „Яблоко“ наблягаше на тази тема в предизборната си кампания.
По телевизията поднасяха нещата така, че видите ли, президентът е подкрепил Явлински. При следващите теледебати задаваха на Явлински много въпроси за това посещение и за ядрените отпадъци. Явлински отговаряше в смисъл, че с президента са разговаряли много съдържателно за ядрените отпадъци и колко важна била тази тема.
А аз седях в студиото зад камерите и очаквах дали Явлински ще каже чий е този бизнес в Русия — преработването на ядрени отпадъци. Очаквах всеки момент Явлински да извади документи и да разкаже на целия народ чий е този бизнес и дали човекът, който се занимава с преработването на ядрени отпадъци, не служи в президентската администрация. Очаквах Явлински да е също толкова смел, колкото Ходорковски, като разкаже на целия народ за корупцията и произнесе в присъствието на президента думата „Северен нефт“. Но не би. Явлински не изобличи нито един високопоставен чиновник в причастност към преработването на ядрени отпадъци, не обвини нито един високопоставен чиновник в корупция, не извади никакви сензационни документи, а просто говореше — разумно, но не страшно — за ядрените отпадъци и за корупцията. Може да е нямал сензационни документи? А може би просто се е страхувал?