Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— Ходорковски каза „да“. Обеща да поговори с Явлински.
— А какво каза Невзлин?
— Невзлин беше против, в смисъл че, щом напълно финансират „Яблоко“, значи напълно я контролират, а една обединена партия биха финансирали частично и биха загубили контрола над нея.
— А Ходорковски какво каза?
— Ходорковски каза, че не иска контрол над либералните партии, а иска те да са в Думата. Той се обади на Явлински и се опита да го склони да се обединим. Но нищо не стана. Ходор после казваше, че толкова гнусотии е изслушал за Съюза на десните сили и за Чубайс, че плю и…
Крача до Немцов и си мисля, какъв ли е този стопроцентов контрол, който Невзлин толкова се страхувал да не загуби? Какъв ли е този контрол, щом Ходорковски не е могъл просто да заповяда на лидера на партията „Яблоко“ да се обедини със Съюза на десните сили? Седмица след това в италианското ресторантче на „Пятницка“ Явлински ще ми каже, че Ходорковски не му се е обаждал и не му е предлагал да се обединява със Съюза на десните сили. А за контрола Явлински ще ми каже:
— Те, разбира се, искаха да контролират партията. Или по-точно нашата фракция в парламента. Но ние се борехме срещу контрола им с политически методи. На конгреса бе взето решение лидерът на фракцията да се избира не от фракцията, а от конгреса. Дори всички членове на фракцията „Яблоко“ в Думата да бяха верни на Ходорковски, те не биха могли да изберат лидер на фракцията.
Питам Немцов:
— И какво?
— Ами ето ни — до шия в помия, Панюшкин, а Ходорковски е в затвора, а ти пишеш книжка. Разбираш ли поне, че пишеш книжка не за Ходорковски, а за Путин?
— Аха! За вътрешния Путин…
2003 година би трябвало да стане преломна за Ходорковски. Цялата онази „вътрешна преоценка на ценностите“, станала, както самият той пише, през 1998 година, би трябвало най-после материално да се реализира. „Черупката“, която според Ходорковски през 1998 година се била „пропукала“, би трябвало окончателно да се разпадне. Обстоятелствата се навързват.
През януари 2003 година Ходорковски се опитва да обедини „Яблоко“ и Съюза на десните сили. Не ги обединява, но е създадена комисия, в която Сергей Иваненко от „Яблоко“ и Ирина Хакамада от Съюза се опитват да се договорят за обединение.
През февруари 2003 година Ходорковски прави презентацията си за корупцията в Кремъл. Презентацията не се харесва на президента, но нали темата за корупцията не е приключена и тази неуспешна презентация е сякаш само началото на разговора.
През 2003-та собственикът на компанията „Сибнефт“ Роман Абрамович предлага на Михаил Ходорковски да обединят „Сибнефт“ и ЮКОС. Ходорковски се съгласява. В резултат на сложна размяна на акции 26% (блокиращият пакет) в обединената компания ЮКОС-„Сибнефт“ трябва да принадлежат на „Сибнефт“, а останалите — на ЮКОС. Изглеждаше, че са пред прага на създаването на голяма компания, която държавата няма да може да контролира в ущърб на акционерите, както това стана през 1998 година с акционерите на МЕНАТЕП.
На 26 април 2003 година Михаил Ходорковски се среща още веднъж с президента Путин, този път на четири очи. За тази си среща той разказал на Борис Немцов и Ирина Ясина. А Немцов и Ясина ми я преразказаха и техните разкази съвпаднаха.
Става дума за това, че дори петролният бизнес в страната да е в частни ръце, не е прието големите сделки да се правят без знанието и одобрението на държавата. На 26 април Ходорковски информира президента, че има намерение да обедини своята петролна компания с компанията на Роман Абрамович. И получава одобрение. Тъй като започва предизборната кампания за Думата, президентът моли Ходорковски ЮКОС да остане извън политиката и да не финансира опозицията. Ходорковски отговаря, че не ЮКОС финансира опозицията, а самият той с личните си средства, от които добросъвестно е платил данъци. Президентът, изглежда, се съгласява, че всеки гражданин на Русия има право да финансира която иска партия от личните си средства, и само моли ЮКОС да не финансира комунистите. Ходорковски отговаря, че ЮКОС не финансира комунистите, финансират ги някои акционери на ЮКОС и също с лични средства. А той, Ходорковски, не можел да промени комунистическите възгледи на някои свои акционери, още повече че всеки гражданин на Русия е свободен да финансира с лични средства която си иска партия. Президентът се съгласява.
Изглеждаше, че с още съвсем малко усилия страната ще се промени. Изглеждаше, че усилията на Ходорковски в бизнеса, политиката и образованието ще се слеят в едно. Че Ходорковски ще бъде първият, създал голяма и прозрачна компания, която не се контролира от държавата, а се подчинява единствено на международното право. Че Ходорковски ще стане първият човек в Русия, успял да консолидира демократичните сили. Че Ходорковски ще стане човекът, който ще възпита първото свободно и европейски образовано поколение в Русия. И най-важното, президентът като че ли подкрепя всичките му начинания.