Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
Майката на Ходорковски Марина Филиповна разказва:
— Изведнъж видях на територията на лицея въоръжени мъже с маски. Мислех, че търсят терористи или престъпници. Значи на територията на лицея има престъпници. Хукни и да крия децата…
Бащата на Ходорковски Борис Моисеевич разказва:
— Иззеха сървъра. Старият сървър на МЕНАТЕП, който беше докаран, за да се учат децата и да знаят какво е сървър и как работи. — Борис Моисеевич седи във фотьойл в хола на офиса, пуши и продължава: — А вечерта по телевизията прокурорът, онази Вешнякова, каза, че на сървъра имало някаква секретна информация, някакви схеми за укриване на данъци. Но нали децата познават като петте си пръста този сървър. Те гледаха телевизия и крещяха, че прокурорката лъже. „Тя лъже“ — викаха децата. И как, кажи ми, сега да възпитавам патриотизъм у тях? Не, кажи ми само, как да ги възпитавам на уважение към закона, щом видяха как представителят на закона лъже! Забеляза ли какъв девиз имаме на входа? Какво да направя сега, за да вярват в него децата?
Девизът на входа на училището гласи: „Чест и отечество“.
Ходорковски ми пише от затвора:
„Честно казано, не се стремях да ставам политик. Нещо повече — бях убеден (и сега съм убеден), че един ръководител дори на най-голямо предприятие може да не се справи като кмет на малко градче. Това е просто друга работа. Аз доста разбирам от икономика, управление и се интересувам от проблемите на образованието. Мечтата ми след ЮКОС беше да създам университет. Животът прави от мен политик, прави го насила, заради отговорността към онези, които ми повярваха. Ако можех да прехвърля тази отговорност на някого другиго. Тя ме притиска и ме души. Но не мога да я отхвърля. Ако някой иска да я поеме — ще му я дам, но да я отхвърля е предателство. Не мога.“
Макар че нещата не вървят добре, Ходорковски продължава да реализира плана си. Продължава да работи за обединяването на ЮКОС и „Сибнефт“, продължава да дава пари на „Яблоко“ и на Съюза на десните сили, продължава да финансира образованието и става член на настойническия съвет на Руския държавен хуманитарен университет при условие, че Невзлин стане ректор на този университет.
Още през лятото Ирина Ясина казва на Ходорковски:
— Миша, ще те вкарат в затвора.
— Няма да ме вкарат — отговаря Ходорковски. — Те не са врагове на собствената си страна.
През есента Борис Немцов отива при Ходорковски в Жуковка и докато се разхождат по пътеката край селището (сигурно със спортна крачка), Немцов питал Ходорковски:
— Не те ли е страх от затвора?
Ходорковски не отговаря.
— И от смъртта ли не те е страх?
Ходорковски пак не отговаря.
На 25 октомври Ходорковски е арестуван.
На 30 октомври президентът Путин подписва указ за уволнение на ръководителя на своята администрация Александър Волошин. Казват, че Волошин се бил изказал рязко срещу ареста на Ходорковски. Казват също, че собственикът на компанията „Сибнефт“ Роман Абрамович чрез трети лица (именно тези „трети лица“ разказват) предложил, за да бъде спасени обединената компания „ЮКОС-Сибнефт“, затворникът Ходорковски да предаде управлението на компанията на него, Роман Абрамович. Абрамович обещава, че председател на Съвета на директорите ще стане шефът на администрацията на президента Александър Волошин. Дали пък заради това не е бил уволнен Волошин?
Но затворникът Ходорковски не се разпорежда с компанията. Той е предал на Леонид Невзлин управлението на групата МЕНАТЕП, която притежава акциите на ЮКОС. Чрез трети лица (именно тези „трети лица“ разказват) Невзлин, който по това време вече е емигрирал в Израел, поставя условие на Абрамович: „Пуснете Миша и вземете компанията.“ Чрез третите лица Абрамович отговаря, че не може да повлияе за освобождаването на Ходорковски.
Ето затова Ходорковски не вярва на версията на Невзлин, че предложената от Абрамович сделка „ЮКОС-Сибнефт“ от самото начало е била капан, който бил измислен, за да може Абрамович да завземе компанията. Ако Абрамович наистина се беше договорил с властите да отнеме ЮКОС от Ходорковски, той щеше в замяна на отказа му да предложи на Ходорковски свобода или поне нещо друго.
Адвокат Антон Дрел казва, че веднага след ареста започват да му се обаждат десетки дребни и едри мошеници и да твърдят, че уж имали връзки на най-високо място и можели да се договорят за освобождаването на Ходорковски. Но всички те били шарлатани. Ако се вярва на Антон Дрел, през цялото време от деня на ареста на Ходорковски от администрацията на президента нямало нито едно сериозно предложение за преговори. Първите данъчни претенции към ЮКОС са предявени месец след ареста на Ходорковски — дали данъчната служба е подготвяла бавно документите, или пък е давала време на Роман Абрамович да преговаря с Леонид Невзлин?