Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
След десет дни Ира заминала за Лондон.
А на 2 юли Ходорковски крачел из кабинета си като тигър в клетка в очакване — вече късно през нощта — да го приеме някой от правителството или от администрацията на президента. Крачел и си повтарял:
— Никога няма да си простя, че арестуваха Платон.
Хора, познаващи отблизо Михаил Ходорковски, разказват, че същата нощ след ареста на Лебедев премиерът Касянов го приел. Касянов бил казал, че се срещал с президента Путин и той бил наредил да предадат следното: „Ходорковски да не се притеснява. Това не е политическа поръчка. Някой от олигарсите е платил на прокуратурата да притисне Лебедев. Олигарсите се заяждат помежду си. Ще се изяснят нещата и ще го пуснат.“
През онази нощ в офиса на Ходорковски са били няколко известни журналисти, чиито имена не мога да назова. Тогава те не повярвали на Ходорковски, че президентът наистина може да каже подобно нещо: „политическа поръчка“, „платил на прокуратурата“. След известно време тези журналисти се срещнали с премиера Касянов и той при изключени микрофони, разбира се, бил потвърдил, че наистина имал такъв разговор с президента и наистина президентът — като нещо подразбиращо се от само себе си — говорел за възможността за политическа поръчка и за корумпираността на прокуратурата: „Ходорковски да не се притеснява. Това не е политическа поръчка. Някой от олихарсите е платил на прокуратурата да притисне Лебедев. Олигарсите се заяждат помежду си. Ще се изяснят нещата и ще го пуснат.“
В първите дни след ареста на Лебедев хора от ЮКОС разговаряли с Роман Абрамович. Питали го дали, използвайки връзките си в Кремъл, Абрамович може да поговори с президента и да съдейства за освобождаването на Лебедев. Абрамович бил отговорил, че няма да разговаря с президента за Лебедев, защото се страхува.
В целия наш разказ единственият човек, който май никога не се е страхувал, е Платон Лебедев. Той не сътрудничел на следствието. Пишел дръзки писма до прокуратурата и казвал в съда на държавните обвинители, които се опитвали да го разпитат: „Не желая да разговарям с вас, вие сте престъпници, вие фалшифицирахте това дело, вие излъгахте.“ Държал се дръзко и в затвора. Не му предавали изпращаните в затвора лекарства. От затворническата болница го вкарвали направо в обща килия. Затваряли го в карцера. Той продължавал да говори дързости.
На втория ден след ареста на адвокат Антон Дрел било разрешено да посети клиента си Платон Лебедев в затвора „Лефортово“. Когато адвокатът влязъл в стаята за свиждания, Лебедев веднага го попитал:
— Кой още от нашите е арестуван?
Той бил убеден, че са арестували не само него, а всички или почти всички акционери на ЮКОС. В края на краищата се оказа прав. От деня на арестуването му Лебедев не си правел илюзии, че ще може да се измъкне, да направи отстъпки, или, както пише Ходорковски, да коленичи. От деня на арестуването му Лебедев бил уверен, че не само него, но и другарите му ще бъдат смазани от подконтролните на властта прокуратура, съд, правозащитна система. И единственото, което му оставало, бил убеден Платон Лебедев — било да приеме с достойнство неволята, а може би дори и смъртта.
В този смисъл написаните до мен от затвора думи на Ходорковски „не можех да изоставя Платон“ изразяват трагизма на чувството за дружба.
Известно е, че когато забогатява, Ходорковски винаги се старае да устройва на работа в МЕНАТЕП или в ЮКОС приятелите си от ученическите и от студентските години. Изглежда, че на Ходорковски е присъща някаква атавистична представа за дружбата от съветските песни от типа „Имаше двама приятели в нашия полк, лей се, песен, лей…“
Препрочитам писмото на Ходорковски и си мисля, че несвойственото за съвременната политика и съвременния бизнес понятие дружба обяснява много неща. Искате да знаете защо Ходорковски не е избягал, а е предпочел затвора? Той не е могъл да изостави приятеля си. Смятал е за свой дълг да сподели съдбата на приятеля си, който възнамерявал достойно да приеме неволята, а може би дори и смъртта. Как ви харесва подобно обяснение?
Пиша тези думи на 24 август 2005 година. Дали защото Ходорковски пише от затвора твърде много статии по вестниците или заради дързостта и отказа на Платон Лебедев да излезе на разходка, той е вкаран в карцера на затвора „Матроска тишина“. По площ карцерът е може би колкото любимия Линкълн на Лебедев. В карцера любителят на кисели краставички, гъби и шишчета Платон Лебедев не получава нито храна, нито вода.
Трети ден в знак на солидарност с приятеля си Михаил Ходорковски е обявил гладна стачка.