Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
През лятото рейтингите на Съюза на десните сили и „Яблоко“ паднаха под пет процента и опасността да не влязат в Думата стана реална. Ходорковски тогава се опита да помири двете партии. По негова молба дори беше съставено писмо за вътрешно ползване „За прекратяване на войната“. Писмото трябваше да бъде подписано от Явлински и Чубайс, но първо се отказа единият, а после и вторият. Партията „Съюз на десните сили“ се разцепи. Фактически щабовете станаха два. Единият, начело с Борис Немцов, искаше прекратяване на войната. За другия, оглавяван от Леонид Гозман, се говореше, че бил специално създаден от Анатолий Чубайс, за да воюва с „Яблоко“. Казват, че в кабинета на Немцов в Думата се състояло съвещание на щаба на Съюза за прекратяване на войната с „Яблоко“ и Анатолий Чубайс се изказал в смисъл, че по-добре да не влезем в Думата, но само и само „Яблоко“ да не влезе. С парите на Ходорковски двете партии водеха война помежду си и в края на краищата се унищожиха една друга. На самия финал на предизборната кампания ненадейно Съюзът на десните сили прекрати войната с „Яблоко“ и започна война с блока „Родина“. Рейтингът на „Родина“ веднага тръгна нагоре.
А сега да попитаме: дали на 26 април, когато президентът се среща с Ходорковски и признава правото му да финансира опозицията, е предполагал, че с парите на Ходорковски опозиционните партии ще се унищожат една друга, или това с станало поради глупост?
През май 2003 година Съветът по национална стратегия, начело с политолога Станислав Белковски, публикува доклад „Държавата и олигархията“. В доклада се казваше, че едрият бизнес в Русия е получил твърде много власт. И както ставаше ясно от доклада, от всички едри бизнесмени най-опасен за стабилността на страната е Михаил Ходорковски, който финансира политически партии. Че Ходорковски ще прокара в Думата свои хора по списъците на „Яблоко“, Съюза на десните сили, комунистите и „Единна Русия“, а после верните на Ходорковски депутати ще променят конституцията, ще прехвърлят пълномощията на президента на министър-председателя и ще назначат Ходорковски за премиер. Някак от само себе си се разбира, че Ходорковски не може да спечели президентските избори, защото народът никога няма да избере чрез тайно гласуване богаташ и евреин. А щом не може да спечели изборите, значи е решил да промени конституцията както му е удобно и да се самоназначи за ръководител на страната.
Ако Ходорковски е имал план да промени обществения строй в Русия, създавайки независима компания и финансирайки опозицията, сега планът му започва да работи срещу него. Ходорковски май наистина попада в капана. Той иска да финансира, но с неговите пари опозицията се самоунищожава. За да финансира опозицията, същевременно запазвайки необходимата за бизнесмена лоялност към властите, Ходорковски е принуден да финансира и управляващата партия „Единна Русия“, защото нито един богат човек в Русия не смее да откаже финансиране на управляващата партия. След което обвиняват именно него, че финансирал всички, т.е. имал намерение да узурпира властта.
По-рано в средите на младия руски бизнес подобни капани означаваха да накараш конкурента да си навреди със собствените си пари. А отгоре на всичко можеш да го обвиниш и във вредителство.
Нека пак да попитаме: дали на 26 април, когато се среща с Ходорковски, президентът е предполагал, че финансирането на опозицията ще доведе до самоунищожаването й? Дали вече е знаел, че Ходорковски ще бъде обвинен във финансиране на всички политически партии и в опит да завземе властта? С други думи, дали го е накарал сам да влезе в капана или събитията са се навързали случайно?
През юни е арестуван Пичугин. Започват обиски. През юли е арестуван Лебедев. Рейтингите на Съюза на десните сили и на „Яблоко“ падат. Перспективите на компанията ЮКОС-„Сибнефт“ да се превърне в транснационална корпорация стават все по-призрачни, защото е трудно да обмениш акции на собствената си компания за акции на някои от световните нефтени гиганти, ако срещу компанията ти се води следствие.
От многобройните обиски по „делото ЮКОС“ най-тежък за Ходорковски е този в лицея-интернат „Коралово“ на 3 октомври 2003 година. Той съвпада (дали случайно?) с поредната среща на президента с индустриалците и предприемачите. Съобщават на Ходорковски, че правят обиск при родителите му, и той е принуден да напусне срещата.