Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
Те се присъединиха към монасите, които обърнаха лица към тях изпод качулките. Трапезарията беше дълга зала с големи греди по тавана. От тях висяха хоругви, на които бяха изобразени петте рани на Христа, кръстът и образите на Мадоната с Младенеца. Както и в много други трапезарии, заради чистотата подът не беше застлан с тръстика. Дървената облицовка на стените бе излъскана, а поставените върху магарета маси бяха застлани със снежнобели покривки. Някъде по средата на залата от голямо огнище се чуваше попукването на пламтящите цепеници. Покрай стените и в ъглите бяха наредени мангали с тлеещи ароматни треви. Точно до входа Пердитус ги поздрави и ги поведе вътре.
— Къде сте били, сър Хю? Отидох в странноприемницата, за да ви потърся. Приорът би желал да се присъедините към него на главната маса. — Послушникът внимателно ги огледа. — Сър Хю, всичко наред ли е?
— Да, да! — Корбет с махване на ръка го отпрати напред. Te тръгнаха неловко през залата. Приорът Кътбърт и останалите братя от съвета ги приветстваха, после приорът посочи на Корбет мястото от дясната си страна. Кралският служител се огледа бързо наоколо. Брат Дънстън изглеждаше изплашен. Брат Ричард им се усмихна доста приветливо, докато Елфрик стоеше с вид на пророк от Стария Завет, със сведено надолу лице, и непрестанно потриваше ръцете си. Корбет разгледа трапезарията. Тя вече не беше място на хармония, на молитви, поклонение и работа. В атмосферата витаеше осезаем страх. Братята гледаха към подиума и към кралските служители, предизвикали такова брожение в тяхното абатство. Мърморенето стана толкова силно, че приорът Кътбърт взе един звънец и енергично го разтърси, за да въдвори тишина. Той вдигна ръка.
— Benedicite Domine…
Казаха молитвата. После всички заеха местата си. Брат Ричард отиде до един аналой и като отвори книгата, зачете от проповедта за възкресението на свети Августин. След като свърши, приорът Кътбърт отново издрънка със звънеца и стана на крака.
— Тъй като имаме толкова високопоставени гости между нас — в гласа му прозвуча ирония, — отменям правилото на мълчанието. Братята могат да разговарят.
Вечерята започна. Брат Пердитус поднесе на главната маса рибена чорба, прасенце сукалче, изпечено със синап и пипер, малки бели хлебчета и блюда със зеленчуци. На Корбет предложиха да избере виното. Ранулф и Чансън ядяха като за последно, кимайки енергично в отговор на въпросите на брат Ричард. Приорът изчака, докато сервираха блюдата, после се обърна към Корбет.
— Разбрах, че твоите хора днес са били нападнати в гората от разбойници. Случило ли се е нещо друго по време на вашето разследване?
Корбет бързо намигна на брат Дънстън.
— Не, отче приоре, само че една мистерия следва другата.
— Например?
— Не сега. — Корбет отпи от виното си. — А вие доволни ли сте, че разбойниците са мъртви?
— Четирима хрантутници по-малко! — промърмори приорът. — Дори да е монах, сър Хю, човек понякога трябва да сяда на една маса с дявола. Вашият довереник Ранулф-ат-Нюгейт — приорът посочи Ранулф с глава — е истински войн.
— Би станал добър хоспиталиер или тамплиер. — Разбойниците са били глупци. Аз не бих предизвикал човек като Ранулф-ат-Нюгейт. — Той го погледна изкосо и се засмя. — Понякога плаши дори мен.
— Боиш ли се сега? — попита брат Дънстън, седнал от лявата страна на Корбет.
— Винаги се боя, брате! — Той замълча. — Нали вашият абат се боеше от демони? Това го е убедило да стане заклинател и да прояви такъв интерес към демонологията. В края на краищата той беше член на това братство и е остарял край вас.
— Стивън винаги е бил учен — отвърна брат Дънстън. — Теологията и философията бяха полетата, които той разораваше. — Той размаха лъжица. — Нали знаеш как стоят нещата? Някои учени започват да се интересуват от култа към Богородица или от най-тънките въпроси на философията. Стивън избра да се специализира в демонологията, в борбата със силите на мрака.
— И във всичко, свързано с древния Рим?
— Ах! — Брат Дънстън сложи залък хляб в устата си и бавно го задъвка. — То е заради библиотеката ни, в нея се съдържат множество ценни ръкописи. Абат Стивън обичаше да седи тук и да ни забавлява с различни разкази за древните и делата на лудите императори. Имаше голямо желание да замине на север, към Шотландия, и да види голямата стена, построена от римляните. Той обсъждаше класиците и древната Римска империя с всеки, който желаеше да слуша. Помня как в началото на лятото заварих него и неговият прислужник Пердитус в разгорещена дискусия относно един ръкопис за римската армия. Кой беше авторът? Вег…