Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Онези хора от града, които посетихме, бяха богати. Когато хората са богати, Ранулф, те обичат да пътуват; това е една от причините брат Дънстън да заплаща на онези разбойници. Мога да се обзаложа на бъчва вино срещу буренце малвазия, че го е правил по настояване на приора. Не си чул никакви разкази как разбойници са нападали пътници, тръгнали към „Сейнт Мартин’с“, нали?
— Но голямото желание да притежаваш реликва може ли да те доведе до убийство?
— Може, може, Ранулф! Тук става дума за страхотно нарастване на богатството и значението на това абатство. Нещо повече, приорът Кътбърт е упорит човек: той може би яростно е негодувал срещу непреклонността на абата Стивън по отношение на Кървавата ливада, тъй че за него техният спор може да е придобил чудовищни размери. — Корбет разтвори ръце. — Ако искаме да бъдем почтени към приора Кътбърт, разбираемо е, че упорството на абата го е разстройвало. — Корбет прокара нокът по долната си устна. — Важното е как е бил убит абат Стивън. Ние знаем, че е бил в конфликт със съвета, предвождан от приора Кътбърт, а сега пък убиват членове на този съвет.
— Тавърнър не беше член на съвета! — обади се Чансън от столчето, на което седеше пред мангала и си играеше с токата на колана си.
— Не, не беше! — засмя се в знак на съгласие Корбет. — И това също е загадка. Тъй че, Ранулф, въоръжи се с перо, пергамент и дъсчица за писане. Да видим какво сме разбрали от тази главоблъсканица…
Ранулф се съгласи. След като се настани удобно, Корбет започна да подчертава отделните точки, като прегъваше пръсти.
— Абат Стивън, благородна издънка на фамилията Д’Обини и някога носител на кралския щандарт, обичан от краля, и най-добър приятел на сър Реджиналд Харкорт. На младини Д’Обини не показвал никакви признаци, че ще стане духовник или монах. Бил войн до мозъка на костите си. Добрият му приятел Реджиналд Харкорт се оженил за лейди Маргарет, това бил предварително уговорен брак, но изглеждал доста щастлив. Но отношенията между лейди Маргарет и сър Стивън, както се наричал тогава, били хладни, казано най-меко. Въпреки това сър Стивън очевидно бил постоянен посетител в замъка Харкорт.
— Но защо го е възненавидяла лейди Маргарет?
— Добър въпрос, Ранулф, но аз съм наблюдавал подобни неща и преди. Може би тя е негодувала срещу близостта между двамата приятели. Но пък това определено означава, че аз трябва да се срещна с лейди Маргарет. — Корбет замлъкна за малко и наблюдаваше как перото на Ранулф се плъзга по ръкописа. — В допълнение, имаме още и загадъчното изчезване на сър Реджиналд, последвано от търсенето му от лейди Маргарет и помощта, оказана й от сър Стивън. Ние обаче не можем да коментираме случилото се, докато не сме видели самата лейди Маргарет.
— Не трябваше ли да я посетим по-рано? Корбет отрицателно поклати глава:
— Не, не! Тя щеше да ни разкаже само една приемлива история, а аз съм убеден, че тук има доста повече. Тъй че, да си останем при абат Стивън. Той станал образцов монах във всяко отношение и бързо растял в йерархията на ордена. Вероятно поради влиянието на краля бил назначен за абат. Ти как би го описал, Ранулф?
Служителят се замисли.
— Резервиран, надменен? Определено свят мъж. Почтен и истински абат.
— И все пак странен! — размишляваше Корбет. — В някои отношения изглежда е бил много стриктен, особено що се отнася до погребалната могила на Сигбърт в Кървавата ливада. Не обичал лейди Маргарет, а пък се отнесъл много състрадателно към Дънстън. Поради някаква странна причина започнал да се интересува от демонология и да учи за заклинател. Станал прочут, което обяснява посещението на Тавърнър и архидякон Ейдриън. Абат Стивън се занимавал с вампири и дяволи, но изпитвал също така и силна любов към класиците, да цитираме един израз: „всичко, свързано с Рим“. Отнасял се към онази мозайка в избите на абатството, сякаш била свещена. Споменавал загадъчно колелото на живота и намеквал за собствените си тайни грехове. Загадъчен характер! Проявил състрадание не само към Дънстън, но също и към Пердитус, и към Тавърнър. Питам се дали е разбрал, че е измамник? Освен това трябвало да ръководи един съвет, който ставал все по-непокорен по въпроса за Кървавата ливада и новата странноприемница. А после бил убит. Но как убиецът е проникнал в тази стая? Защо абат Стивън не е вдигнал тревога? Откъде убиецът е знаел, че в раклата има боен колан? А може и абат Стивън сам да го е извадил оттам? Това е друга загадка!
— А останалите убийства? — запита Ранулф.