Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Абат Стивън като млад монах.
— Толкова добре ли познаваш почерка му?
Корбет се засмя, обърна книгата и потупа с пръст по долната част на страницата. Ранулф се взря в рисунката.
— Това е колелото! — възкликна Ранулф. — Вижте, главината, спиците и обръча! Съвсем като на мозайката долу в избите! Защо ли абат Стивън го е написал?
— Защото е бил монах, обзет от любов, Ранулф. Както брат Дънстън сега, на времето си и абат Стивън не е бил по-добър. Питам се…
Корбет с двете си ръце се опита да определи колко тежи книгата.
— Искаш ли да хапнеш нещо, господарю? — обади се Чансън.
— Разбира се, че иска! — изръмжа Ранулф.
Чансън постави парче свинско върху една чиния, наряза хляб и ги поднесе. Корбет закрепи чинията върху коленете си.
— Преди да напусна краля… — Корбет замълча, сякаш се бе разсеял. — А, да, Негово величество ми разказа, че е имало много предположения защо Стивън Д’Обини е постъпил в религиозен орден. Едно от най-разпространените било, че се влюбил в млада жена, която станала монахиня и починала твърде млада. После кралят каза, че доказателства за това почти нямало с изключение на един случай, когато посетил абат Стивън тук, в „Сейнт Мартин’с“. Ти знаеш, че нашият благороден крал не обича нищо повече от това, да се задява с някой духовник, особено когато е пийнал малко повече. Там била и кралицата с нейните красиви придворни дами — Корбет смигна на Ранулф, — които винаги се усмихват. „Стивън, не се ли разстройваш при вида на такава красота?“, попитал кралят. Абатът отвърнал, че се разстройва, но си имал свое призвание така, както и те имат свое. Негова милост се засмял: „Никога ли не си се влюбвал, Стивън?“ „Веднъж, господарю, но розата бе попарена от ледения скреж.“ „Мъртва ли е?“, попитал кралят. „О, да“, отговорил абатът. „И отиде при Бога.“
Ранулф го слушаше с интерес. Щеше му се да бе имал възможността да се срещне с абат Стивън, който изглежда е бил мъж като него самия. Дълбоко в сърцето си Ранулф питаеше големи амбиции. Искаше да бъде като абата: войн, поет, любител на красиви неща и прекрасни жени.
— Какво става, Ранулф?
— Прости ми, господарю, нещо се разсеях.
— Да… — Корбет остави книгите и си взе парче месо. — Знаеш ли, Ранулф, подозирам, че абат Стивън е объркал целия си живот. Отначало мислех, че е заради интереса му към демоните и слабостта към древния Рим. Сега започвам да вярвам, че може да е било поради любов.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Semper in absentes felicior aestus amantes.
Страстта винаги е по-силна към отсъстващите любими.