Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Не бива да се разсейвам! Не бива да се разсейвам! — промърмори брат Френсиз.
Трябваше също и да е благоразумен. Двете врати към библиотеката бяха заключени и зарезени, прозорците с решетки по тях също бяха затворени, а дръжките им обърнати надолу. Брат Френсиз огледа и стреловидните амбразури. През лятото сваляха капаците отвън, за да може да прониква светлина. Сега, разбира се, бяха здраво затворени. Брат Френсиз взе бастуна си и ги потупа, за да се увери, че няма пролуки. После се върна към веленовия лист върху писалищната маса и се взря развълнувано в неговата празна, гладка повърхност. Седна, взе перо и изписа името на абат Стивън и думите „като римляните?“. Брат Френсиз се загледа в написаното. Убийствата, размишляваше той, бяха започнали със смъртта на абат Стивън. Каква беше онази възпламеняваща искра, която сложи началото на този голям пожар? Какво знаеше за абат Стивън? Бивш рицар, весел другар и сътрапезник на сър Реджиналд Харкорт? Мъжът, който помага на лейди Маргарет да търси своя съпруг, а сетне се завръща и прекарва остатъка от живота си като член на братството на „Сейнт Мартин’с“.
— Знам, че съм го виждал! — прошепна брат Френсиз. Той стана и отиде до една полица. Някъде тук преди много години беше намерил един часослов — или може би псалтир, — в който имаше грижливо изписано стихотворение. Брат Френсиз внезапно се бе сетил за него по-рано през деня и започна да го търси, докато библиотеката все още бе пълна с монаси. Използва каталога, но не можа да намери търсения том. Братята бяха станали любопитни, когато библиотекарят започна да снема книгите една след друга.
Брат Френсиз съзря един тънък том, взе го и погали подвързията му от телешка кожа, украсена със стъклени пулове. Той разтвори шумолящите жълтеникави страници, но се намръщи разочаровано. Не беше този! Намери още два подобни и ги отнесе до масата. Вече се канеше да продължи търсенето, когато един от капаците издрънча. Библиотекарят разсеяно изруга вятъра и продължи заниманията си, но дрънченето продължи. Брат Френсиз стана и забързано пое по галерията към стреловидната амбразура между двата зарешетени прозореца. Туп, туп! Ударите го дразнеха. Той стисна бастуна си, взе един светилник и се взря по-отблизо. Блъсна го струя студен въздух. Брат Френсиз остави светилника на масата и се загледа навън през амбразурата. Капакът се беше отворил. Ядосан, той вече се канеше да се върне на мястото си, когато стрелата, пусната отвън, профуча през амбразурата и се заби дълбоко в гърдите му. Брат Френсиз залитна назад, хванал стрелата, и започна да кашля кръв. После се отпусна на колене и се строполи върху твърдия дървен под.
— Значи приорът не е искал само странноприемницата? Ранулф изгледа Корбет, седнал на леглото си с гръб, опрян върху възглавниците.
— О, не! — Корбет поклати глава.
Брат Дънстън си бе тръгнал и бе оставил Корбет и Ранулф да обобщят онова, което бяха научили.
— Аз обиколих църквата — обясни Корбет. — Всяка голяма обител, била тя в Кентърбъри, Уолсингъм, Гластънбъри или дори абатството „Сейнт Пол’с“, си има своите реликви. А „Сейнт Мартин’с“ няма. Хората прекосяват Европа, за да се поклонят на копието, пронизало реброто на Христос, на стъкленица с капка от Неговата скъпоценна кръв или на платното, с което е изтрил лицето си. Ти, Ранулф, знаеш, както и аз знам, че повечето от тези реликви са фалшиви, а и мнозина други също стават по-разсъдливи. — Той се засмя. — Най-сигурната реликва е един труп. Виж доходите, които Кентърбъри събира, защото съхранява мощите на свети Томас Бекет21.
Приорът Кътбърт сигурно иска да построи своята странноприемница, но, което е по-важно, иска да отвори погребалната могила и да пренесе останките в църквата на абатството. С малко повече късмет и с Божията помощ могат да станат и няколко чудеса. Новината ще се разпространи във всички големи търговски центрове на Линкълншър, Норфък и Илай. Помниш ли пътуването ни до Съфък?
Ранулф мрачно си спомни как си тръгнаха от последното си разследване и вида на онзи страховит труп, който се полюшваше от мрачната черна бесилка.
21
Томас Бекет (1118–1170) — канцлер на Англия и архиепископ на Кентърбъри по времето на крал Хенри II Влиза в конфликт с краля и е убит в Кентърбърийската катедрала. Канонизиран за светец през 1173 г. — (Бел. ред.)