Сълзата на боговете
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: the riftwar legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сълзата на боговете». Краткое содержание книги:
Дързък пиратски абордаж в открито море е само началото на атака с безпрецедентни мащаби от страна на силите на злото. Но неочакваното нападение срещу кораб, принадлежащ на Храма на Ишап, се проваля и плячката, която трябва да бъде заграбена — Сълзата на боговете — потъва на дъното на Горчиво море. Изчезва един могъщ талисман — единственият, чрез който се осъществява връзката между жреците и боговете…
Елате в обсаденото владение на чудесата и магиите — където войната е едно вечно наследство; където кръвта се лее в реките и напоява земята…
Джеймс благодари на Алан и агентът си тръгна.
— Не е ли време да похапнем? — попита Кендарик.
— И да поръчаме да ни приготвят стаите — каза Джеймс, стана, върна се при тезгяха и повика Ройос.
Уилям очакваше търпеливо завръщането на Следотърсачите. Беше разположил отряда на брега на потока, след като забеляза изрисуван на кората на едно дърво предварително уговорения знак „чакайте тук“.
Въпреки привидното си спокойствие младежът усещаше, че стомахът му се е свил от напрежение. Единствената причина да поставят този знак можеше да е близостта на врага. Минутите се нижеха бавно. Той се опита да прецени какви са шансовете им за успех. Вече седмица се движеха по следите на Мечището и хората му. На няколко пъти се наложи да спират и да изчакват, след като Следотърсачите губеха дирята, а после отново я намираха. В два от случаите стана ясно, че Мечището се е срещал с други хора. Следотърсачите предполагаха, че събира наемници. При други два случая конници от отряда на пирата се бяха отдалечавали в различни посоки, вероятно разпращани с поръчения. На три пъти се натъкваха на следи от таласъми и се наложи Уилям да прати вестоносец до Крондор, който да докладва за предполагаемо нарушение на съглашението с тях. Уилям се молеше да става въпрос за някакво племенно придвижване, а не за целенасочено нахлуване. Искаше да се съсредоточи върху преследването на Мечището, а не върху орда полуразумни чудовища, чиято цел бе отвличането на добитък и малки деца. Даваше си сметка, че ако случайно срещне подобен отряд, дългът ще изисква от него да преустанови преследването на Мечището и да прокуди нашествениците към планините. Колкото и да жадуваше да отмъсти за смъртта на Талия, не би могъл да понесе мисълта за отвлечено дете, което по-късно ще бъде пожертвано при някой от зловещите ритуали на таласъмите.
Най-сетне се появи единият от Следотърсачите — Джексън. Излезе на поляната, повел коня зад себе си.
— Лейтенант, забелязахме отряд наемници.
— Хора на Мечището?
— Марик е на това мнение, макар да не е видял самия него. Ако се съди по описанието, с което разполагаме, не е от онези, дето не се забелязват. Марик остана там. Лагерът им е на една поляна на миля оттук. Предлагам да ги заобиколим и да ги ударим едновременно от две страни.
Уилям обмисли плана. Не му хареса идеята да разделя отряда си по време на марш, но знаеше, че ако нападнат от едната страна, наемниците лесно могат да се пръснат из гората. Нуждаеше се от сведения, а не от трупове. Накрая кимна.
— След колко време?
— До един час ще сме на позиция.
Уилям вдигна очи към следобедното слънце. Това означаваше, че ще нападнат наемниците преди мръкване.
— Добре. Бъдете готови преди залез-слънце. Ще ударите едва след като се уверите, че сме от другата страна.
— Лейтенант?
— Да, Джексън?
— Познах някои от тези типове. Те са от Сивия нокът, едно свърталище горе в Ландрет.
— Ландрет значи? — повтори Уилям.
— Да. Корави копелдаци. Чух, че настоявали кешийците да им плащат за правото да минават през долината. Понякога слизат до Крондор да похарчат спечеленото злато, но по-често се навъртат тук, на север.
Уилям се замисли над думите му.
— Сигурно са били в Крондор с Мечището, а после той ги е отпратил на север.
— Нещо такова трябва да е станало — съгласи се Джексън.
— Което означава, че от първоначалния екипаж на Мечището са останали шепа хора.
— Звучи логично — каза Джексън. — Но тези момчета няма да си плюят на петите, освен ако не подушат, че им е спукана работата. Познавам ги добре.
— Затова пък е сигурно, че не хранят каквато и да било лична привързаност към Мечището. Ако успеем да заловим… — Той се обърна и повика сержант Хартаг. — Каква е местността нататък? На коне ли ще продължим, или пеша?
— Най-добре да се спешим, лейтенант. Конете ще вдигат повече шум.
— Пеша да бъде тогава — склони Уилям. — Вземи половината от хората и тръгвай с Джексън. Вържете конете колкото се може по-близо до лагера. Лъконосците ще разположиш на единия фланг. Нека сигнализират, когато са готови. Ще разчитаме на тях никой да не се измъкне жив от клопката. Ако срещнете силен отпор, отдръпни се и остави на стрелците да ви прикриват. Изчакай, докато чуеш, че атакуваме от другата страна, после удари с все сила. Но помни — искам поне един жив… — Той се обърна към Джексън. — Върви и кажи на Марик да ви чака при пътеката.