Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Уайоминг Нот и аз бяхме живи и свободни, защото това дете шаваше бързо по време на криза.
— Не, не я заговаряй — кимнах на Сидрис. — Но искам да я държа под око. Да имахме сега някого от доброволците. По дяволите!
— Иди там да звъннеш на Уайо и след пет минути ще ти прати човек — каза жена ми.
Направих го. Сетне Сидрис и аз бавно се шляехме, надничахме във витрините, понеже и набелязаният обект се спираше пред всеки магазин. След седем-осем минути малко момче се запъти към нас, спря и рече:
— Здрасти, чичко Джо. Здрасти, леличко Мейбъл.
Тя го хвана за ръката:
— Привет, Тони. Как е мама, миличък?
— Много си е добре. — Малчуганът добави шепнешком: — Наричам се Джок.
— О, извинявай. — Сидрис тихичко ми каза: — Наглеждай я — и отведе Джок в магазин за лакомства.
Скоро излезе и дойде при мен. Момчето я последва, ближейки захарче на клечка.
— Чао, леличко Мейбъл! Благодаря!
Затанцува напред, завъртя се и се лепна за обекта, застана пред едно видео и сериозно налапа своя сладкиш. Ние със Сидрис си тръгнахме.
Вкъщи ни чакаше съобщение.
— Червенокосата е влязла в пансиона „Люлката“ и засега не е излизала. Ще я следим ли?
— Още малко — казах на Уайо и се поинтересувах дали помни девойчето. Помнеше го, ала нямаше представа кое е то.
— Защо не питаш Фин?
— Хрумна ми нещо по-добро.
Обадих се на Майк. Да, пансионът имал телефон и той щял да го прослуша. Минаха двайсетина минути, докато събра достатъчно данни за анализ — твърде много младежки гласове, при това почти безполови на тази възраст. Но съвсем скоро уточни:
— Ман, чувам три гласа, биха могли да съответстват на възрастта и физическия тип, дето ми описа. Обаче два от тях отговарят на имена, които смятам за мъжки. Третият отвръща, ако някой каже „Хейзъл“ — една по-възрастна жена го прави непрекъснато. Струва ми се, че тя е началничка на Хейзъл.
— Майк, погледни във файла на старата организация. Провери всички Хейзъл.
— Четири са — реагира той веднага. — А, ето я и нея — Хейзъл Мийд от спомагателната младежка секция, адрес пансион „Люлката“, родена на 25 септември 2063 година, телесна маса 39 килограма, ръст…
— Това е нашата малка ракета! Благодаря, друже. Уайо, кажи на следотърсачите да си вървят. Добра работа свършиха!
— Майк, бъди така любезен, обади се на Дона и предай отбой.
Оставих на момичетата да вербуват Хейзъл Мийд и не я зърнах до момента, когато Сидрис я доведе у дома след около две седмици. Но Уайо сама настоя да поговорим пред срещата, ставало дума за принципи. Сидрис бе попълнила своята група, обаче искала Хейзъл. Освен това нарушение тя се двоумяла трябва ли да привлича дете. Правилото беше — само възрастни от шестнайсет години нагоре.
Отнесох въпроса до Адам Селене и ръководната група.
— Според мен — казах им — тази система от тройки е предназначена да ни служи, а не да ни спъва. Не виждам нищо лошо другарката Цепилия да вземе още един човек в групата. Нито пък има особена опасност за сигурността.
— Съгласен съм — кимна Проф. — Но предлагам допълнителният член Хейзъл да не бъде част от ядрото на Цепилия — не бива да познава останалите, освен ако задълженията, които ръководителката й възложи, изискват това. Обаче не мисля, че трябва да привличаме хора на нейните години. Истинският проблем е във възрастта.
— Именно — включи се Уайо. — Искам да поговорим за възрастта на хлапето.
— Приятели — нерешително се обади Майк (нерешително за пръв път от седмици, напоследък беше по-скоро самоувереният ръководител Адам Селене, отколкото самотна машина), — може би трябваше да ви кажа по-рано, но вече съм разрешавал подобни отклонения от правилата. Струваше ми се, че не е наложително да ги обсъждаме.
— Да, Майк — окуражи го Проф. — Един председател е длъжен да се осланя на собствената си преценка. Каква е най-голямата ни група?
— Петорка. Група от две части — трима и двама.
— Нищо страшно. Скъпа Уайо, Сидрис предлага ли да направи тая госпожичка пълноправна членка? Да й каже, че сме се посветили на революцията… с всички кръвопролития, безредици и възможни бедствия, които включва в себе си?
— Точно за това моли.
— Но, мила сеньорита, щом залагаме на карта живота си, ние сме достатъчно зрели да осъзнаваме напълно риска. И за тази цел би трябвал личността да има емоционално разбиране за смъртта. Децата рядко проумяват, че тя ще дойде и при тях. Бихме могли да определим зрелостта като периода, когато човек научава, че все някой ден ще умре… и приема присъдата си, без да рухне.