Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
В началото на 1907 г. моите спестявания бяха нараснали над триста долара — петак по петак и с цената на сурови икономии. Сега, когато работех вкъщи и вече не можех да ходя на училище в града, ми се видя умно да преместя сметката си в една малка махленска банка близо до южната пощенска подстанция. Един от нас четиримата всеки ден ходеше да проверява пощенската кутия; всеки би могъл да депозира пари в моя влог. Ако някога ми се наложеше да тегля, аз щях да отида да проверя пощата.
Нелсън паркира колата на „Гранд авеню“ и отидохме до „Уолнът“ № 920. На едно гише поисках да изтегля сметката си.
Препратиха ме при друг служител, някой си господин Сматерин. Нелсън сгъна вестника, които преглеждаше, и се изправи.
— Проблем ли има?
— Не знам. Май не искат да си изтегля парите. Ще дойдеш ли с мене?
— Естествено.
Господин Сматерин ме поздрави любезно, но щом забеляза Нелсън, вдигна вежди. Представих му го.
— Това е господин Нелсън Джонсън, господин Сматерин. Той е партньор в бизнеса на съпруга ми.
— Приятно ми е, господин Джонсън. Седнете, моля. Госпожо Смит, нашият служител господин Уимпол ми съобщи, че идвате при мене по някакъв въпрос.
— Ами така е. Опитах се да си изтегля сметката. И той ме изпрати при вас.
Господин Сматерин пусна усмивка и цялото му изкуствено чене лъсна.
— Винаги ни е мъчно, когато губим стар приятел, госпожо Смит. Не сте ли доволна от нас?
— Съвсем не, господине. Но искам да преместя сметката си в банка, която е по-близо до дома ми. Не е много удобно да изминавам целия този път — особено сега, когато е толкова студено.
Той взе книжката ми, погледна адреса отпред, после — и сумата.
— Мога ли да ви запитам къде предлагате да преместим сметката ви, госпожо Смит?
Понечих да му кажа, но улових погледа на Нелсън. Не че точно поклати глава… но се познавахме отдавна.
— Защо питате, сър?
— Част от професионалния дълг на банкера е да защитава клиентите си. Щом искате да преместите сметката си — чудесно. Но искам да видя, че я премествате в също толкова надеждна банка.
Животинските ми инстинкти застанаха нащрек.
— Господин Сматерин, обсъдих това подробно със съпруга си и нямам нужда да търся съвет другаде!
Той сключи пръсти.
— Много добре. Както знаете, тази банка може да поиска триседмично предупреждение.
— Но, господин Сматерин, вие бяхте служителят, с когото говорих, когато открих сметка тук. Казахте ми, че това било просто формалност, изисквана от щатския банков закон, но лично вие ме уверихте, че когато и да поискам да изтегля парите си, няма да има проблем.
— Точно така е. Нека вместо три седмици бъдат три дена. Просто се приберете и напишете писмено заявление и след три работни дни можете да закриете сметката си.
Нелсън се изправи и се подпря на бюрото на господин Сматерин.
— Вижте сега — изръмжа той силно. — Казали ли сте или не сте казали на госпожа Смит, че може да изтегли парите си всеки път, когато поиска?
— Седнете, господин Джонсън. И по-тихо, моля. В края на краищата вие не сте наш клиент. Не ви е мястото тук.
Нелсън не седна, нито пък заговори по-тихо.
— Само ми отговорете — да или не.
— Мога да наредя да ви изхвърлят.
— Опитайте се де, само се опитайте. Моят партньор, господин Брайън Смит, съпругът на тази дама, ме помоли да придружа госпожа Смит, защото бил чувал, че във вашата банка нещичко се дърпали…
— Това е клевета! Престъпна клевета.
— … да се държат с дамите също толкова учтиво, колкото и с бизнесмените. А сега — ще спазите ли обещанието си? На минутата? Или след три дена?
Господин Сматерин вече не се усмихваше.
— Уимпол! Напишете чек за сметката на госпожа Смит.
Докато го пишеше, всички мълчахме. Господин Сматерин го подписа и ми го подаде.
— Моля ви, проверете дали всичко е точно. Сверете го с книжката.
Съгласих се, че всичко е точно.
— Много добре. Просто го отнесете в новата си банка и го депозирайте. Ще получите парите си веднага щом всичко се изясни. Да речем, след десет дни.
— Вие казахте, че мога да получа парите си още сега.
— Имате ги. Ето го чека.
Погледнах го, повъртях го, разгънах го и му го подадох.
— Ще взема парите сега.
Усмивката му пак угасна.
— Уимпол!
Започнаха да броят банкноти.
— Не — прекъснах ги аз, — искам ги в брой. Не в хартийки, издадени от някоя друга банка.
— Мъчно е да ви се угоди, мадам. Това са законни платежни средства.
— Обаче аз всеки път съм внасяла истински пари. Не банкноти. — Така си и беше. Десетачета, петачета, по четвърт долар, че и по пенита понякога. Чат-пат сребърни търкалета. — И сега искам да получа истински пари. Не можете ли да ми платите в истински пари?