Нож от блянове

Вдигна най-горния лист от купчината донесения и бързо го огледа.

— Очевидно въпреки изричната ми заповед улиците все още не са почистени. Защо?

В очите на Тарна блесна тревога. Елайда за първи път я виждаше разтревожена.

— Хората са уплашени, Майко. Не напускат домовете си, освен при крайна необходимост, а и тогава — с неохота. Казват, че виждат по улиците възкресени мъртъвци.

— Това потвърдено ли е? — кротко попита Елайда. Кръвта й изведнъж се смрази. — Някоя Сестра виждала ли ги е?

— Не и от Червената, доколкото знам. — Другите щяха да говорят с нея като с Пазителката, но не свободно, нямаше да споделят доверителни неща. Как в името на Светлината можеше да се оправи това? — Но хората в града не отстъпват. Видели са, каквото са видели.

Елайда бавно остави листа отстрани. Искаше й се да потръпне. Тъй. Беше прочела всичко, което успя да намери, свързано с Последната битка, дори и толкова древни трактати и Прорицания, че изобщо не бяха преведени от Древната реч, потънали в прах в най-тъмните ъгли на библиотеката. Момчето ал-Тор се беше оказало предвестник, но вече изглеждаше, че Тармон Гай-дон ще настъпи много по-скоро, отколкото някой бе допускал. Няколко от тези древни Прорицания, от най-ранните дни на Кулата, твърдяха, че появата на мъртъвци сред жсивите ще е първият знак, изтъняване на реалността, докато Тъмния се надига. И много скоро щеше да стане по-лошо.

— Разпореди се Гвардията на Кулата да измъкне здрави и годни за работа мъже от домовете им, ако се наложи. Искам улиците да бъдат почистени и искам да чуя, че това е започнало още днес. Днес!

Русите вежди на Тарна се вдигнаха изненадано — загубила беше обичайната си ледена сдържаност! — но, разбира се, отвърна само:

— Както заповядате, Майко.

Елайда излъчи спокойствие, но беше престорено. Каквото предстоеше — предстоеше. А тя все още не беше хванала момчето ал-Тор. Само като си помислиш, че веднъж й беше в ръцете! Ако тогава не беше сбъркала… Проклетата Алвиарин и онази трижди проклета прок-ламация, анатемосваща всеки, който се обръща към него, освен с посредничеството на Кулата! Трябваше да я отмени, само че щеше да прилича на слабост, а и все едно, нанесената щета беше непоправима. Все пак скоро щеше да държи в ръцете си Елейн, а Кралският дом на Андор бе ключът към спечелването на Тармон Гай-дон. Това тя беше Предрекла отдавна. А вестите за бунт срещу сеанчанците, вихрещ се из Цял Тарабон, бяха приятни. Не всичко все пак беше бодлив трънак, Дърпащ я от всички страни.

Огледа второто донесение и се намръщи. Никой не обичаше каналите, но те бяха една третина от жизнената кръв на града, другите две бяха търговията и чистата вода. Без каналите Тар Валон щеше да ста-не плячка на болести, както и от гниещата смет по улиците. Макар търговията да беше изтъняла на струйка, водата продължаваше да идва от горното течение на реката и се разпределяше към водните кули из града, а оттам — към чешмите, декоративни и най-обикнове-ни, за да я ползват всички безплатно, но се оказваше, че каналните оттоци в долния край на острова вече са почти затлачени. Тя топна перото в шишенцето с мастило, надраска ИСКАМ ДА БЪДАТ ПОЧИСТЕНИ ДО УТРЕ през страницата и отдолу написа името си. Ако чиновниците имаха капка благоразумие, работата вече трябваше да е в ход но тя така и не можеше да разчита на благоразумието им. При следващия доклад веждите й скочиха нагоре.