Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Виж, за последното тя не беше съвсем сигурна. Елейн й беше приятелка, но Нинив бе Премъдрата на Емондово поле през по-голямата част от детството й. Подозираше, че сънищата на Нинив за нея ще са още по-неприятни, отколкото този на Руарк.
— Тази нощ ще спя извън шатрите — продължи Амис. — Не много далече. Би трябвало да ме намериш лесно, ако се опиташ. Ако не сънувам за теб, ще поговорим за това утре.
Егвийн едва потисна пъшкането си. Амис я беше отвела в сънищата на Руарк — тя самата бе останала там само за миг, колкото да разбере като каква все още я вижда Руарк — непроменена, досущ като младата жена, за която се бе оженил — и Мъдрата досега винаги беше спала в същата шатра, когато я караше да опита.
— Добре — каза Баир и потърка длани. — Вече чухме каквото искахме да чуем. Вие можете да останете колкото си искате, но аз вече се чувствам достатъчно чиста, за да се пъхна под одеялата. Не съм толкова млада като вас. — Млада или не, тя сигурно можеше да ги надбяга всичките и да ги носи на ръце по останалата част от пътя.
Докато Баир ставаше, Мелайне проговори, и странно за нея — някак колебливо.
— Имам нужда… Трябва да те помоля за помощ, Баир. И теб, Амис. — Баир отново седна и двете с Амис загледаха Мелайне с очакване. — Искам… да ви помоля да си поговорите с Доринда за мен. — Последните думи се изляха напористо. Амис се ухили широко, а Баир изграчи. Авиенда, изглежда, също разбра за какво става дума и изглеждаше слисана, но Егвийн ги гледаше с пълно недоумение.
Баир се засмя.
— Ти винаги си твърдяла, че не ти трябва мъж и не искаш такъв. Аз трима съм погребала и не бих се отказала от четвърти, Много са полезни в студената нощ.
— Всяка жена може да си промени мнението. — Гласът на Мелайне беше достатъчно твърд, но почервенелите й бузи я издаваха. — Не мога да се отдръпна от Баел, нито мога да го убия. Ако Доринда ме приеме като сестро-жена, ще поставя брачния си венец в краката на Баел.
— Ами ако го стъпче, вместо да го вдигне? — попита Баир, а пък Амис падна по гръб, закикоти се и се запляска по бедрата.
Егвийн не смяташе, че има опасност да стане така, доколкото познаваше айилските нрави. Ако Доринда решеше, че иска Мелайне за своя сестро-жена, Баел нямаше да може да каже нищо по въпроса. Честно казано, вече не я шокираше толкова фактът, че един мъж може да има две жени. Не съвсем. „Различни страни, различни обичаи“ — напомни си тя твърдо. Така и не бе успяла да се насили да попита, но доколкото разбираше, възможно бе и една айилка да си има двама мъже. Айилците наистина бяха странен народ.
— Моля ви да действате за това нещо като мои първосестри. Мисля, че Доринда ме харесва достатъчно.
Щом Мелайне изрече тези думи, веселостта, обладала другите две жени, се промени в нещо друго. Те продължиха да се смеят, но в същото време я запрегръщаха и започнаха да й говорят колко се радват за нея и колко добре ще й бъде с Баел. Амис и Баир във всеки случай приемаха съгласието на Доринда за нещо подразбиращо се от само себе си. Трите излязоха, хванати ръка за ръка, развеселени като момиченца. На не и преди да се разпоредят на Егвийн и Авиенда да оправят шатрата, естествено.
— Егвийн, може ли някоя жена от вашата земя да приеме друга за своя сестро-жена? — попита Авиенда, докато отпушваше дупката за пушека на тавана с помощта на дълга пръчка.
Егвийн съжали, че не оставиха това задължение за най-накрая. Топлината моментално започна да се изцежда.
— Не знам — каза тя, докато бързо събираше чашите и мраморния съд с меда. Стаерите също така се озовала върху подноса. — Не мисля. Е, може би, ако е много близка приятелка — добави тя припряно. Не виждаше смисъл да показва несъгласието си с айилските нрави.
Авиенда само изръмжа и продължи да бута капака на комина.
Егвийн изприпка навън, зъбите й тракаха също като чашките за чая и бронзовите стъргала върху подноса. Мъдрите вече се обличаха, без да бързат, все едно че беше топла нощ и се намираха в покоите си в някоя твърдина. Нечия фигура в бяла роба, смътна на лунната светлина, пое подноса от ръцете й и тя бързо потърси с очи своето наметало и обувките си. Нямаше ги.
— Изпратих нещата ти в шатрата — каза й Баир, докато пристягаше връзките на блузата си. — Засега няма да ти трябват.
Стомахът на Егвийн се смъкна до петите й. Тя заподскача на място и се запляска по ръцете и раменете в безплодно усилие да се стопли. Добре поне че не й казаха да спре. Внезапно осъзна, че силуетът в снежната роба, понесъл подноса, е прекалено висок дори за айилка. Стиснала тракащите си зъби, тя изгледа с гняв Мъдрите, на които сякаш им беше все едно дали ще измръзне до смърт, или не. За айилските жени можеше и да е без значение дали някой мъж ще ги види съвсем голи, още повече ако бе гай-шайн, но за нея беше!