Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
За Егвийн това до голяма степен прозвуча като наставленията, които бе слушала във връзка с Единствената сила. За да контролираш сайдар най-напред трябва да му се покориш. Съпротивляваш ли се, той ще те връхлети неудържимо и ще те обладае. Но всичко това все още не обясняваше защо искаха от Авиенда да направи това. Отново ги попита и добави:
— Все пак не е редно.
Вместо отговор Амис каза:
— Ще й откаже ли Ранд ал-Тор? Ние не можем да го принудим. — Баир и Мелайне гледаха Егвийн също толкова напрегнато, колкото и Амис.
Нямаше да й кажат защо. По-лесно беше да накараш един камък да проговори, отколкото да измъкнеш нещо от устата на една Мъдра въпреки волята й. Авиенда оглеждаше съсредоточено и много упорито пръстите на краката си. Много добре знаеше, че Мъдрите ще постигнат своето по един или друг начин.
— Не знам — отвърна замислено Егвийн. — Напоследък не го познавам така добре, както по-рано. — Съжаляваше за това, но толкова много неща се бяха случили в последно време, дори да изключеше това, че вече го обичаше само като брат. Нейното обучение, в Кулата, както и тук, беше променило някои неща точно толкова, колкото неговото превръщане в това, в което се бе превърнал. — Ако му предложите приемливо основание, може би. Струва ми се, че той харесва Авиенда. — Младата айилка отрони тежка въздишка, без да вдига очи.
— Приемливо основание — изсумтя Баир. — Когато бях момиче, всеки мъж щеше да цъфне от радост, щом някоя млада жена прояви към него такъв интерес. Щеше сам да изприпка да набере цветята за брачния й венец. — Авиенда се сепна и изгледа Мъдрите с явно все още незагасналата си ярост. — Е добре, ще измислим ние основание, каквото дори един мъж, отраснал във влажните земи, ще може да приеме.
— Остават още няколко нощи до уговорената ти среща в Тел-айеран-риод — каза Амис. — Този път с Нинив.
— Тази може да научи много — вметна Баир, — стига да не беше толкова опърничава.
— Дотогава нощите ти са свободни — каза Мелайне. — Ще рече, ако не се пъхаш в Тел-айеран-риод без нас.
Егвийн се досети какво предстои.
— Разбира се, че не — отвърна им тя. Правила го беше, но съвсем мъничко. Ако си беше позволила малко повечко, със сигурност щяха да разберат веднага.
— Успяла ли си да се добереш до сънищата било на Нинив или на Елейн? — попита я Амис. Ей така, между другото.
— Не, Амис.
Намирането на нечии чужди сънища беше много по-трудно, отколкото пристъпването в Тел-айеран-риод, Света на сънищата, особено ако този някой се намираше много далече. По-лесно беше, когато са по-наблизо и когато ги познаваш по-добре. Мъдрите все още настояваха да не влиза в Тел-айеран-риод, без те да са с нея, но влизането в чужди сънища може би беше също толкова опасно по свой начин. В Тел-айеран-риод тя до голяма степен можеше да контролира както себе си, така и нещата наоколо, стига някоя от Мъдрите да не поемеше нещата. Способността й да владее Тел-айеран-риод нарастваше, но тя все още не можеше да се сравнява с тях. В нечий сън обаче човек се превръщаше в част от съня. Изискваше се неимоверно усилие да не се държиш така, както му се иска на сънуващия, а така, както го изисква самият сън, и понякога не се получаваше. Мъдрите много предпазливо се стараеха да не навлизат дълбоко в сънищата на Ранд, когато ги следяха. Но въпреки това настояваха тя да се научи. След като бяха приели да я учат на сънебродство, смятаха да я научат на всичко, което знаеха.
Не че се съпротивляваше, но няколкото пъти, в които я бяха накарали да се упражни, веднъж със самите тях и веднъж с Руарк, си беше истинска мъка. Мъдрите владееха в изключителна степен собствените си сънища, така че това, което й се случи там — казаха й, че са го правили, за да й покажат опасностите — си беше изцяло тяхно деяние, но се беше изумила в съня на Руарк, когато разбра, че той си я представя почти като дете, като най-малките си дъщери. И в един фатален миг за малко щеше да загуби самоконтрол. След това изпитание тя наистина бе започнала да се държи пред него като малко дете. Не можеше да погледне възрастния мъж, без да си спомни, че й е подарил кукличка затова, че се учи прилежно. И беше толкова доволна от подаръка, колкото и от похвалата му. Наложи се Амис да дойде и да я отвлече от щастливата й игра с кукличката. Това, че Амис го бе научила, беше достатъчно неприятно, но на всичко отгоре Егвийн подозираше, че и Руарк го помни.
— Трябва да продължиш опитите — каза Амис. — Ти имаш необходимата сила, за да ги достигнеш, колкото и да са далеко. И никак няма да ти навреди да разбереш как те виждат те.