Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Само три неща можеш да направиш с такъв мъж — изкиска се Баир. — Да стоиш настрана от него, да го убиеш или да се омъжиш за него.
Мелайне внезапно се вкочани и загорялото й от слънцето лице поруменя. За миг Егвийн си помисли, че златокосата Мъдра ей сега ще изстреля от устата си думи, по-нажежени и от лицето й. Но в този момент хапещият мразовит полъх възвести връщането на Авиенда, понесла изящен сребърен поднос с жълта гледжосана кана за чай, тънки чашки от златист порцелан на Морския народ и мраморно бурканче с мед.
Все още трепереше, докато наливаше чашите — сигурно не си беше направила труда да си наметне нещо отвън — и припряно раздаде чашките и меда. За себе си и за Егвийн не наля чай, докато Амис не я подкани да го направи, разбира се.
— Още пара — каза Мелайне. Хладният въздух, изглежда, бе поохладил и настроението й. Авиенда постави чашката си на пода, без да я пълни, и запълзя към кратуната, явно стараейки се да възмезди пропуска си с чая.
— Егвийн — каза Амис, отпивайки от чашката си, — как би го приел Ранд ал-Тор, ако Авиенда го помоли да й разреши да спи в спалнята му? — Авиенда замръзна с кратуната в ръка.
— В спалнята му?! — зяпна Егвийн. — Не можете да искате от нея да направи такова нещо! Не можете!
— Глупаво момиче — промърмори Баир. — Не искаме от нея да сподели постелята му. Но дали той ще си помисли, че го моли точно за това? Дали изобщо ще го позволи? Мъжете в най-добрия случай са странни същества, а той не е отрасъл сред нас, така че е дори по-странен.
— Той със сигурност не би си помислил подобно нещо — изломоти набързо Егвийн и добави малко по-спокойно: — Не смятам, че ще си го помисли. Но не е редно. Просто не е редно!
— Моля ви да не искате това от мен — отрони Авиенда с много по-хрисим гласец, отколкото Егвийн можеше да допусне, че е способна да докара. Плискаше вода с резки жестове и облаците пара пак взеха да се кълбят. — През последните няколко дни изучих твърде много, след като не се налагаше да си губя времето при него. Откакто позволихте на Егвийн и Моарейн да ми помагат с преливането, се уча дори по-бързо. Не че те ме учат по-добре от вас, разбира се — добави тя припряно. — Но много искам да се уча.
— Пак ще се учиш — каза Мелайне. — Няма да е нужно да стоиш до него неотлъчно. Приспособиш ли се, уроците ти няма да се забавят особено. Все пак не учиш, докато спиш.
— Не мога — изломоти Авиенда, свела глава над кратуната. После добави по-високо и малко по-решително: — Няма да го направя. — Тя вдигна глава и очите й се превърнаха на синьо-зелени пламъци. — Отказвам да бъда там, когато пак привика онази фръцла Изендре под завивките си!
Егвийн я изгледа невярващо.
— Изендре! — Беше чула — и с цялата си душа не бе одобрила — скандалния начин, по който Девите държаха жената гола, но това! — Не искаш да кажеш, че той…
— Млък! — изплющя като камшик гласът на Баир. Синеокият й поглед можеше да строши камък. — И двете да мълчите! И двете сте млади, но дори Девите би трябвало да знаят, че мъжете могат да се държат глупаво, особено когато не са прикрепени към някоя жена, която да ги напътства.
— Радвам се — вметна сухо Амис, — че вече не сдържаш толкова здраво чувствата си, Авиенда. Колкото до това, Девите понякога са не по-малко глупави от мъжете. Много добре си го спомням и все още ме притеснява. Освободените чувства замъгляват за миг разума, но задържаш ли ги, могат да го замъглят завинаги. Просто се старай да не ги освобождаваш твърде често и да ги държиш под контрол, когато е най-добре.
Мелайне се наведе напред и се подпря на ръце. Потта от челото й закапа върху котела.
— Знаеш съдбата си, Авиенда. Един ден ти ще станеш Мъдра с огромна сила и огромно влияние, ако не и повече. В теб и сега има твърде много сила. Разбрах го още при първото ти изпитание, и тя ще ти помогне в това.
— Моята чест — изхриптя Авиенда и преглътна, без да може да продължи. Присви се, гушнала кратунката до гърдите си, сякаш всичката чест, която искаше да защити, се съдържаше в нея.
— Шарката не разбира от джи-е-тох — поучи я Баир с нищожна нотка съчувствие, ако изобщо я имаше. — Само от това, което трябва да е и ще бъде. Мъже и Деви се борят срещу съдбата дори когато е ясно, че Шарката ги втъкава въпреки личната им съпротива, но ти вече не си Фар Дарейз Май. Време е да се научиш да яхаш съдбата. Едва след като се покориш на Шарката, ще бъдеш способна да контролираш посоката на своя живот. Бориш ли се, Шарката ще те втъче макар и насила, и ти ще намериш само нещастие и болка там, където би могла да изпиташ удовлетворение.