Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
— Авиенда, налей чая.
Младата айилка се сепна и отвори устата си на два пъти, преди да успее да промълви плахо:
— Но аз още не съм го сварила. — След което бързо изпълзя от шатрата на четири крака. Вторият мразовит повей замъгли парата.
Мъдрите се спогледаха почти толкова слисани, колкото беше Авиенда. Както и Егвийн. Авиенда изпълняваше дори най-трудните си задължения безукорно, макар и не винаги цъфтяща от радост. Нещо много сериозно трябваше да я е обезпокоило, за да забрави да запари чая. Мъдрите винаги искаха чай.
— Още пара, момиче — каза Мелайне.
Това беше за нея, съобрази Егвийн — нали Авиенда беше излязла. Тя пъргаво скочи да наплиска вода върху камъните и преля, за да ги загрее още, както и котела, докато не чу как камъните запукаха, а котелът заизлъчва горещина като фурна. Тлъсти облаци гореща пара се завихриха и изпълниха шатрата до предел. Амис кимна одобрително. Двете с Мелайне, естествено, можеха да видят сиянието на сайдар, което я бе обкръжило, въпреки че тя самата не можеше. Мелайне продължи невъзмутимо да се търка със своята стаера.
След като се освободи от Верния извор, Егвийн отново си седна на мястото, наведе се към Баир и зашепна:
— Сбъркала ли е нещо Авиенда? — Не знаеше как щеше да се почувства самата Авиенда, ако я попита, а не искаше да я притеснява, дори и зад гърба й.
Баир не изпитваше подобни угризения.
— Имаш предвид синините от бича? — каза старата най-невъзмутимо. — Дойде при мен и ми каза, че днес е излъгала два пъти, макар да не пожела да сподели пред кого и за какво. Беше си нейна лична работа, разбира се, щом като не е излъгала някоя Мъдра, но настояваше, че честта и изисква да претърпи тох.
— Тя те е помолила да я… — ахна Егвийн и не успя да довърши. Баир кимна, сякаш за нея в тази случка нямаше нищо ненормално.
— Шибнах й още няколко камшика допълнително за това, че ми отвори работа. Ако е бил замесен джи, нейният дълг не е моя работа. Най-вероятно нейните така наречени лъжи са някаква дреболия, засягаща единствено Фар Дарейз Май. Девите, дори бивши Деви, понякога са не по-малко суетни от мъжете на тази тема. — Амис я изгледа многозначително, което и гъстата пара не можа да скрие. Също като Авиенда, Амис някога беше била Фар Дарейз Май. Преди да стане Мъдра.
Егвийн изобщо не познаваше айилец, който да не е суетен на тема джи-е-тох, от нейна гледна точка. Но чак толкова! Изглежда, всички айилци просто бяха побъркани.
Междувременно Баир бе сменила темата.
— Напоследък в Триделната земя има много повече Изгубени, отколкото мога да си спомня да е имало някога — обърна се тя към всички в шатрата. Така айилците винаги наричаха Калайджиите, народа Туатан.
— Бягат от неприятностите отвъд Драконовата стена. — Презрението в гласа на Мелайне бе неприкрито.
— Чух — рече замислено Амис, — че някои от онези, които побягнаха в замъглението си, са отишли при Изгубените и са помолили да ги приемат. — Последва дълго мълчание. Сега всички вече знаеха, че Туатан имаха същия произход като самите тях, че са се отцепили от тях още преди Айил да прекоси Гръбнака на света на път за Пустошта, но това знание само бе задълбочило неприязънта им.
— Той наистина носи промяна — прошепна дрезгаво Мелайне сред парата.
— Мислех, че сте се примирили с промените, които носи — каза Егвийн с глас, изпълнен със съчувствие. Сигурно им беше много трудно да разберат, че целият им живот е отишъл напразно. Почти очакваше да й кажат отново да си държи езика, но това не се случи.
— Примирили — промълви Баир, сякаш опитваше думата на вкус. — По-добре ще е да се каже, че ги понасяме, доколкото ни е по силите.
— Той всичко подлага на превращение — отрони угрижено Амис. — Руйдийн. Изгубените. Отчаянието, замъгляването на умовете. Да се кажат неща, които не биваше да се споменават. — Мъдрите, както и всички останали айилци впрочем, все още изпитваха затруднение да говорят за тези неща.
— Девите са се скупчили около него така, сякаш му дължат повече, отколкото на собствените си кланове — добави Баир. — За първи път от толкова време допуснаха мъж под Покрива си. — За миг Амис като че ли се накани да каже нещо, но всичко, което знаеше за делата на Фар Дарейз Май, го споделяше единствено с онези, които бяха или са били някога Деви на копието.
— А и вождовете вече не ни слушат както по-рано — измърмори Мелайне. — О, за съвети молят както винаги — все още не са оглупели напълно, — но Баел вече отказва да ми каже какво е казал на Ранд ал-Тор или какво Ранд ал-Тор му е казал. Отвръща ми да питам Ранд ал-Тор, а Ранд ал-Тор ми казва да питам Баел… Той винаги е бил опърничав, раздразнителен мъж, но напоследък съвсем се е разпасал. Понякога ми се дощява да го ударя по главата с някоя дебела тояга. — Амис и Баир се изкикотиха, сякаш бяха чули нещо много смешно. А може би просто им се искаше да се посмеят, за да забравят за малко за промените.