Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Ан отвори уста да каже нещо — и я затвори.
— Чуй ме добре — продължи той. — Ако ти не кажеш на Патрик, че уговорката ви отпада, ще му го кажа аз.
Тя потръпна.
— Между нас с Патрик не съществува нищо повече от приятелство. И никой не говори по наш адрес.
— Грешиш и за двете, независимо дали го съзнаваш или не. — Дом се завъртя рязко и отиде до скрина, върху който бяха оставени подносите със закуската.
Начинът, по който й бе обърнал гръб, никак не се понрави на Ан. Нито пък и се нравеше да й казва какво да прави. Тя се приближи до него и го потупа по рамото. Дом се извърна.
Гласът й бе мил и невинен.
— Дом, защо не обърнеш малко внимание на онази стара поговорка, която учи, че мухи се ловят с мед, а не е оцет.
Той я изгледа хладно.
— Не се интересувам от ловене на мухи, Ан.
— Да, ти съвсем недвусмислено показа от какво се интересуваш. И какво ли друго можех да очаквам от човек с твоята репутация? — заяви Ан, след което излезе от трапезарията.
Докато слизаше по входните стъпала на къщата, молите на черния й костюм за езда се ветрееха гневно след нея. Беше хубава лятна утрин, но тя бе твърде ядосана, за да забележи това. Додс вече беше в конюшнята и преглеждаше издутия корем на кобилата. Щом влезе вътре, Ан се улиса в грижи за красивото доресто животно и така съумя да пропъди Дом от мислите си.
Половин час по-късно, след като се бе уверила, че кобилата е добре, тя напусна конюшнята. Всичко навън беше окъпано в ярка слънчева светлина. Лятото бе в разгара си и денят беше прекрасен. Ан въздъхна. Започваше да се успокоява. Сега щеше да поязди сама и да се успокои напълно — стига само да успееше да не мисли за Дом и за неговото предложение.
За нещастие на излизане от конюшнята погледът й неволно попадна на градините, по-точно на частта от тях, която се виждаше иззад къщата. Ан забави крачка. Беше си спомнила за изгорената роза. Стомахът й се сви. Не искаше да мисли за това. И нямаше представа какво може да означава.
Всичко бе толкова странно. Самата мисъл, че някой си е направил труда да се промъкне в стаята й и да остави подобен необичаен знак, беше доста шокираща. Но вероятно това бе просто някаква шега, над която нямаше смисъл да се разсъждава.
Тя пропъди и тази мисъл. Беше наредила на Уили, главния коняр, да оседлае коня й и да го приготви за езда. Изведнъж обаче се закова на място. Нейният скоклив млад жребец наистина я очакваше, както бе помолила, но до него имаше още един оседлан кон. А до тях, уловил юздите и на двете животни, стоеше Дом.
Това я вбеси. Тя пристъпи напред, дръпна юздите на своя кон от ръцете му и каза троснато:
— Не желая компания.
— Но само преди час желаеше компанията на Патрик — заяви Дом със спокоен глас. В святкащите му очи обаче нямаше и следа от спокойствие.
— Няма да яздя с теб — решително каза Ан.
Той я изгледа втренчено, сетне изруга.
— Ан, не искам да се караме. Напротив, искам да се помирим. Погледни каква великолепна утрин. При това, ако съм запомнил правилно, ти си отлична ездачка. Нека пояздим заедно и да се насладим на този чудесен ден. Може дори да се позабавляваш, стига, да успееш да се отърсиш от враждебното си отношение към мен.
Ан стисна устни. Да се позабавлява. Що за оправдание бе измислил, за да я придружи?! Да се позабавлява. Кога за последен път се бе забавлявала? Дори не помнеше.
— Забавленията не ме интересуват — отсече тя.
Дом я погледна.
— Значи изпускаш страшно много от живота.
Необходимостта да отговаря й бе спестена от появата на Патрик, който точно в този момент се показа на входа на къщата. Нямаше представа кога е дошъл. Ан се усмихна, но само след миг усмивката й угасна. Защото зад Патрик, облечена в яркозелен костюм за езда, се появи Фелисити и махна на Дом.
— Ти ли ще му кажеш или аз? — попита Дом.
Ан се направи, че не го е чула и тръгна към къщата, водейки коня след себе си.
— Добро утро — извика тя.
Патрик й се усмихна, но когато видя изражението й, веднага стана сериозен и побърза да слезе по стълбите.
— Здравей, Ан.
Тя кимна хладно на Фелисити, която дори не си даде вид, че я е забелязала.
— Патрик, боя се, че не мога да яздя с теб тази сутрин.
— Защо? — попита Патрик, но очевидно бе разбрал, защото погледът му се насочи към Дом, който вече бе застанал до Ан със собствения си кон.
Дом не й даде възможност да отговори.
— Защото съпругата ми ще язди с мен.
Патрик го изгледа втренчено. Дом издържа на погледа му.
— О, Дом! — извика Фелисити, нарушавайки тягостното мълчание. — А аз толкова се надявах да разгледам конюшнята ти! Ти ми обеща — добави тя умолително.