Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Едва сега Дом я удостои с поглед.
— Съжалявам, че си дошла чак дотук, но сама виждаш, че отивам на езда с Ан.
— Да те изчакам ли? — попита Фелисити.
Ан рязко им обърна гръб и без да я с грижа, че от нея се очаква да се държи като дама, стисна здраво юздите на коня и се качи на седлото сама, без ничия помощ — сякаш беше момче. Сетне се намести странично на седлото, въпреки че й се искаше да възседне жребеца по мъжки, както правеше винаги, когато яздеше сама.
— Почакай, Ан — каза Дом, като се метна на собствения си кон.
Ан не отговори. Жребецът и проявяваше странно безпокойство. Тя усети, че нещо не е наред, но в стремежа си да избяга от Дом пренебрегна интуицията си и шибна съвсем леко животното по хълбока. Сякаш само това чакал, Блейз се стрелна напред.
Но след няколко стъпки той подскочи рязко нагоре с извит гръбнак. Ан бе смаяна — това беше собственият й жребец, когото яздеше от години и който бе е много кротък нрав. Блейз подскочи отново и Ан се задържа на седлото единствено благодарение на превъзходните си ездачески умения. Но Блейз се освободи от контрола й и препусна в галоп.
Смайването й вече бе пълно. Напълно неуправляем, Блейз я отнасяше стремглаво напред.
Зад нея се чуха виковете на Дом.
— Блейз, успокой се, момчето ми, — измърмори тя, когато конят се понесе по алеята. Но в отговор той само затича по-бързо.
Обзе я внезапна уплаха. Блейз препускаше в бесен галоп и отказваше да й се подчинява. А възможностите й да запази равновесие бяха доста ограничени, защото яздеше странично. В противен случай всичко щеше да бъде съвсем лесно — просто щеше да го остави да препуска, докато силите му се изтощят.
— Блейз, кротко, момчето ми, кротко — извика Ан, опитвайки се да го успокои с гласа си. Но собствената й уплаха растеше все повече. Пулсът й бучеше в ушите.
Дом отново изкрещя името й.
Уплахата й се замени с истинска паника. Блейз вече се бе отклонил от алеята и препускаше без посока. Ан се отказа от опитите си да го усмири и се вкопчи в лъка на седлото, решена на всяка цена да се задържи върху него. Не можеше да не си спомни за злочестата участ на лейди Хорнби, която бе останала парализирана от кръста надолу тъкмо след падане от пощръклял кон.
И тогава пред нея изникна каменната ограда — четири фута висока и два фута широка. Въпреки че бе отлична ездачка и че я бе прескачала неведнъж, при тази скорост можеше да си строши врата, ако не успееше в опита си да я преодолее. А и Блейз можеше да си счупи крака.
В този момент Ан чу, че Дом пак я вика по име, но не се осмеляваше да погледне през рамо дори за част от секундата. Чу и тропота на жребеца му зад себе си и започна да се моли той да я настигне и да улови юздите на Блейз. Но едва ли щеше да успее — разполагаше само с няколко секунди.
— Ан! — изкрещя Дом.
Огромното, мощно тяло на Блейз се изопна и излетя във въздуха. При приземяването обаче той се препъна. Ан, която вече бе загубила равновесие, се преметна през главата му и тупна на земята току пред него.
А конят не бе спрял. Тя вдигна очи и видя грамадните му копита да се спускат към нея, готови да я стъпчат.
Щеше да умре.
Времето сякаш бе спряло.
Всяко от копитата на Блейз бе голямо колкото половината й лице. Ан видя, че едното от тях се насочва право към нея, разбра, че ще я премаже до смърт и отвори уста, за да изкрещи.
В този момент усети срязваща болка под гърдите. И после жребецът вече го нямаше.
Ан лежеше неподвижно, вцепенено. Но беше жива.
Дом я пренесе на ръце по целия път през пасищата и ливадите чак до къщата. Черният му жребец вървеше след тях. Блейз, който бе продължил напред и след падането на Ан, беше изчезнал.
Патрик се завтече към тях.
— Какво й е? — извика той. — Боже мой, добре ли е?
— Удари си главата, а може би има и счупено ребро — мрачно каза Дом.
— Добре съм — прошепна Ан, отваряйки очи. Лицето й бе притиснато до гърдите на Дом. Беше вкопчила ръце във вълнения му жакет. Опита се да се усмихне на Патрик, но не успя. — Не мисля, че имам счупвания.
— Ан… — промълви Патрик и протегна ръка към нея.
Дом ускори крачка и го остави зад гърба си. Пред конюшнята вече се бяха скупчили почти всички слуги и коняри. Някой бе видял злополуката от къщата и новината се беше разпространила светкавично.
— Милорд! — извика Уили и се втурна към тях, пребледнял като платно. — Как е лейди Ан?
— Изпрати да доведат лекар — нареди Дом.
— Сам отивам да го доведа — каза старият коняр.
Дом се отправи към входните стъпала на къщата. В този момент отвътре изхвърча Ръдърфорд, следван от Блейк.