Скандална любов
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: bragg saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Скандална любов». Краткое содержание книги:
Никол въздъхна. Съзнаваше колко е глупава. Загледа се в една карета, теглена от шест бели коня, която затрополи по дългата алея, но всъщност не я интересуваше кой идва, щом това не бе неговата великолепна черна карета с блестящите три лъва на вратите.
— Какъв красив дом — въздъхна лениво Реджина. — Лейди Изабел е прочута с вкуса си.
Никол кимна, макар че почти не беше погледнала стаята. Стените бяха покрити със синьо-бели копринени тапети, диванът — с розова дамаска; леглата бяха застлани с планини от бяла дантела и отрупани със сини и бели възглавници. Персийски килим в черешов цвят покриваше по-голямата част от пода.
— Тя е прочута и с деловите си умения — отбеляза Никол. Още преди да се запознае с вдовстващата херцогиня беше слушала много за нея. Малко бяха жените, които дръзваха да се впуснат в делови начинания, и никоя от тях не беше аристократка. Изабел имаше репутация преди всичко на силна и умна жена и преди да се запознае с нея Никол бе очаквала да види някоя мъжкарана, а не жена с такава непреходна хубост и необичайна доброта.
— Прочута? Прословута е по-точната дума — отвърна Реджина. — Казват, че е кръстена на своя скандална предшественичка, която имала няколко съпрузи и била любовница на турски султан и на краля.
Никол се усмихна. Не вярваше на тези приказки.
— Турски султан? На кой крал? — попита тя сухо.
— Мисля, че е бил един от синовете на Уилям Завоевателя — каза Реджина. — Било е отдавна.
Нова карета изтрополи по пътя и Никол бързо се обърна към прозореца. Пак не беше той.
— Какво ще правиш, ако той дойде с Елизабет?
— Разбира се, че ще дойде с Елизабет — каза рязко Никол.
— Може и да не дойде с нея — каза Реджина, без да обръща внимание на тона на сестра си. — Може би е толкова запленен от теб, че…
— Реджина, моля те, престани! — извика отчаяно Никол. Ако продължаваше с глупавите си ученически фантазии, сестра й щеше да я побърка, а също и да разпали искриците надежда, които Никол бе твърдо решена да угаси. Не искаше да се надява. Надеждата бе прекалено болезнена.
— Но тя не ходи на лов — каза многозначително Реджина. — Тогава защо да идва?
Никол успя да се овладее.
— Ти също няма да идваш на лов утре. Нито пък мама. Нито пък татко, щом стана дума за това! — В началото на седмицата графът бе разтегнал мускул и му бяха наредили да се пази, а за езда и дума не можеше да става.
— Сигурно си права — каза Реджина. Прекъсна я почукване на вратата. Носеха им чая.
Благодарна, Никол пусна прислужницата да влезе. После продължи не особено дискретно да хвърля по едно око на алеята. Докато дойде време да слизат за вечеря, херцог Клейбъроу още не беше пристигнал. Изглежда, че Реджина бе права. Елизабет не се появи на вечерята. Но и херцога също го нямаше.
14
Ловът трябваше да започне в девет сутринта. Преди това всички участници закусиха обилно. Настроението на всички беше прекрасно. Никол бе не по-малко развълнувана от останалите гости. Снощи се беше разочаровала, че херцог Клейбъроу не присъства на вечерята и че дори не е в Мадингтън. Не спа добре. Но сега всички следи от умората и разочарованието бяха изчезнали, а сърцето й туптеше възбудено при мисълта за предстоящия лов.
Повечето от ловците бяха мъже, но имаше и няколко дами, сред които и вдовстващата херцогиня. Изабел имаше славата на отличен ловец. Няколко пъти в годината тя организираше ловни уикенди, които бяха станали легендарни и с поканите за които бе много трудно да се сдобиеш.
Гостите на херцогинята бяха винаги от каймака на английското общество и днешният лов не правеше изключение. Няколко херцога, половин дузина маркизи, много графове, както и принцът на Уелс очакваха с нетърпение да се метнат на конете. Присъстваха и чужденци, сред които членове на кралски семейства и двама руски благородници. Общото между хората, които участваха в подобни събирания, бяха не само властта и синята кръв, но и любовта към конете.
След като закуската приключи, Изабел удари едно малко сребърно звънче, за да привлече вниманието на гостите.
— Готови ли сме? — попита тя с усмивка и блеснал поглед. Отговори й задружен вик и всички скочиха на крака, включително Никол. Тя се обърна към вратата с щастлива усмивка. Мислите й вече не бяха заети с херцога. И изведнъж застина.
Той стоеше там, облечен с жълтокафяви бричове, с блестящи черни ботуши, с пурпурен ловен жакет и шапка. Погледът му беше прикован право в нея.