Походът на дракона [Dragonquest - bg]

— Трябва да е въпрос на гледна точка, Уонзър — промърмори той с обиден тон, сякаш скицата му бе виновна. — Уонзър?

— Уонзър едва ли те чува сега, Майсторе — каза тихо Тери, като посочи към спящия върху огромната кушетка в ъгъла, почти незабележим изпод кожите мъж.

Ф’лар все се чудеше къде спи Фандарел, откакто преди време главната Зала бе пригодена за Работилница. Обикновена кушетка не би могла да побере Майстора. Спомни си, че бе виждал дивани като този в повечето от основните помещения. Несъмнено Фандарел заспиваше, където и когато го свари сънят. Натоварването, на което той бе подложен би било непосилно за друг човек.

Той сърдито погледна към спящия и примирено изръмжа. Чак тогава забеляза Лесса и Ф’лар. Усмихна се истински зарадван.

— Идвате рано, а аз се надявах да понапредна още малко, за да има какво да ви докладвам за далекогледния уред — каза той и посочи към скицата. Лесса и Ф’лар заразглеждаха нарисуваните линии и елипси, които се открояваха на фона на мерния камък. — Жалко, че конструирането на подобен сложен апарат зависи от несъвършенствата и слабостите на човешкия ум и тяло. Извинявам се…

— Защо? Все още е ранно утро — отвърна Ф’лар с комично изражение. — Имаш срок до падането на нощта, след това ще те обвиня в некомпетентност.

Тери се опита да сподави смеха си и това, което се чу наподобяваше истеричен кикот.

Всички се стреснаха като чуха боботещото гъргорене, което представляваше смеха на Фандарел. Той почти събори Ф’лар, когато приятелски го тупна между плешките, заливайки се от смях.

— Имам срок… до смрачаване… преди… некомпетентност… — задъхваше се от смях Ковачът.

— Човекът откачи. Подложихме го на твърде голямо напрежение — обърна се Ф’лар към другите.

— Глупости — отговори Лесса като съчувствено гледаше конвулсиите на Ковача. — Не е спал и доколкото познавам неговата всеотдайност, не е и ял. Нали, Тери?

Тери се опита да измисли някакъв отговор.

— Тогава събуди готвачите си. Дори той — и Лесса посочи с палец към превъзбудения Ковач — трябва да захранва това огромно туловище. Веднъж седмично поне.

Намекът й, че Ковача прилича на Дракон не убягна на Тери. Този път той избухна в неудържим смях.

— Сама ще ги събудя. Вие мъжете сте абсолютно безполезни! — оплака се тя и тръгна към вратата.

Тери й препречи пътя, като сподави смеха си и после натисна един бутон в някаква квадратна кутия на стената. С висок глас той поръча храна за Ковача и останалите четирима.

— Какво е това? — попита смаян Ф’лар. Това не му приличаше на нещо, което може да прати съобщение чак до Телгар.

— О, вътрешен съобщител — много е полезен — каза Тери и се усмихна накриво. — Особено ако не можете да ревете като Ковача. Имаме ги във всяка зала. Спестява доста търчане.