Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Той, какво… не се е къпел? — Иван Ксав помръдна ръка, сякаш да подуши собствената си подмишница, но после явно се отказа.
— Не, не, хигиената му си беше наред. Просто, не знам… не бяхме съвместими. Баронесата каза, че може би имунните ни системи са си приличали твърде много, макар че това не ми прозвуча логично. Човекът просто беше скучен.
— О — каза Иван Ксав.
Тедж се възползва от моментната му разсеяност, за да разкопчае още няколко копчета на ризата му. А, хубаво окосмение по гърдите. Нито твърде много, нито твърде малко, точно колкото трябва. Тъмният цвят контрастираше приятно със светлата му кожа, естетически бонус, който Тедж не би пропуснала за нищо на света. Човек трябва да забелязва преимуществата на партньора си и да показва нееднозначно одобрението си — така поне гласеше теорията на нейното еротично обучение. Тя нави една къдрица около пръста си като знак на одобрение, после плъзна лекичко върховете на пръстите си по торса му.
Вратата на спалнята с единичните легла се плъзна наполовина и Иван Ксав се стресна от лекия шум. Чу се гласът на Риш:
— Банята е ваша. Смятам да спя, така че затворете и двете врати, като приключите, ясно? — След което вратата се затвори решително.
— Риш има много силен слух — обясни Тедж. — Но пък спи като пън.
— А — измънка Иван Ксав. — Е. Денят беше дълъг и май ще е добре да взема един душ… тоест, ако искаш, ти влез първа в банята?
— Или бихме могли да се изкъпем заедно… — Пръстите й описаха още няколко спиралки.
Той поклати глава със съжаление.
— В тази баня няма да стане. Душът е звуков и няма място за двама. — После лицето му грейна. — Но в моя апартамент във Ворбар Султана със сигурност ще… така де, някой друг път?
Трябваше да се възползват от хубавата му баня в Равноденствие, помисли си Тедж, но откъде можеха да знаят? Умението да уцелиш подходящия момент. Толкова прекрасни възможности отиваха на вятъра само защото си пропуснал подходящия момент…
Той я целуна отново, после се отлепи от нея, устните — последни.
Когато се срещнаха отново — в леглото, — Иван Ксав се беше разопаковал сам, установи с известно съжаление Тедж, но пък сигурно щяха да имат и други възможности. Мушна се до него под чаршафите. Чисти чаршафи, отбеляза с одобрение, жест на съобразителност, който навярно дължаха на адмиралския ординарец. Иван Ксав се надигна на лакът. Ръката му се поколеба, сякаш не знаеше откъде да започне.
Тя го погледна с усмивка.
— Ти да не би да си срамежлив, Иван Ксав?
— Не! — отрече той с възмущение. — Просто… досега не съм правил любов със съпруга. С моя съпруга тоест. Понеже не съм имал такава. Не знам как е възможно няколко думи, изречени в кръг от ориз, да превърнат нещо обичайно и познато в рисково начинание. Силата на внушението или нещо такова, не знам.
Тедж също се надигна на лакът, освободи едната си ръка и плъзна пръсти по лицето му. Хубава костна структура. Движението смъкна чаршафа, след което Иван Ксав вече не я гледаше в очите, но определено я гледаше, при това с разширени зеници. Тедж си напомни, че е допустимо човек да даде израз на одобрението си към преимуществата на партньора и по друг начин, невербален.
— Обичам да го правя на светло, между другото — промълви той.
— Няма проблем — каза тя и се наведе над него. — Името ми означава „светлина“, забрави ли?
Той я придърпа към себе си.
— Ами, просветли ме тогава — прошепна Иван Ксав, след което не говориха много.
Ординарецът на адмирала донесе закуската на количка — факт, който Иван разтълкува като намек, че трябва да се приведе в ред и да поеме задълженията си, вместо да закуси лениво в леглото, както се полага на младоженец. Ординарецът почука на вратите на двете спални и сервира закуската в хола, след което се изнесе без бавене, но не преди да е събрал разузнавателна информация кой с кого е спал през нощта, за да докладва по същество на общия им шеф — в последното Иван не се съмняваше. Десплейнс беше оставил на тях да си разпределят спалните помещения, вярно, но несъмнено беше любопитен относно резултата.
Иван се чувстваше… весел, да, „весел“ беше добра дума. Забележително весел. Приведе се в образцов военен вид, махна на Риш, която сърбаше сънено чая си, целуна за довиждане съпругата си — не, нека бъде „своята разрошена и изключително сладка съпруга“, която, сякаш другите й очарователни качества не стигаха, явно не си падаше по излишните приказки сутрин — и отпраши весело на работа, тоест на приблизително дванайсет крачки по коридора до кабинета на Десплейнс, в съседство с малката тактическа зала на кораба.