Сделката на капитан Ворпатрил

— И аз стигнах до този извод.

Когато дойде време за първия скок, Иван се измъкна да предупреди дамите и точно тогава откри, че и двете страдат от скокова болест, Риш — в много по-голяма степен от Тедж. Това му даде възможност да се изяви като герой по най-лесния начин, а именно да прескочи до лазарета и да вземе лекарства, облекчаващи симптомите — на кораба имаха запаси от най-добрите медикаменти, — след което да ги достави лично. Наложи се Тедж насила да измъкне скимтящата Риш от леглото, за да й даде дозата.

— Пет скока за пет дни, къде ми е бил умът? Да си бяхме останали на Комар — проплака синята дама, но само след двайсетина минути вече седеше с изправен гръб и примигваше изненадано, сключила мир с вътрешното си ухо, стомаха, зрението, а и със слуха очевидно — Иван за пръв път чуваше за слухови халюцинации в резултат на скокова болест. Самият той се разминаваше с кратък пристъп на гадене и промяна в цветоусещането — всичко придобиваше зеленикав нюанс, само за броени минутки след скока, слава богу, иначе би имал сериозен проблем с разчитането на индикаторните светлини.

Върна се на работа с интензивното усещане, че само на метри от него го чака рай портативен модел.

В края на работното време Десплейнс сърдечно покани Иван и гостенките му на частна вечеря, само за четиримата, в панорамния салон, наричан за кратко „наблюдателницата“. Храната, която предлагаше корабът, беше питателна и непретенциозна — Десплейнс нямаше кулинарни залитания, — но наличието на свежи плодове и зеленчуци наведе Иван на мисълта, че верният екипаж на адмирала е обиколил по спешност пазарите на Равноденствие, преди да потеглят, а личният запас от бараярски вина на Десплейнс беше изключителен, както Иван знаеше от личен опит. Колкото до обслужването, ординарецът се справи без грешка.

„Наблюдателница“ наистина, помисли си Иван. Адмиралът определено използваше случая да „понаблюдава“ новата булка на Иван и нейната придружителка. Е, оценката на персонала все пак влизаше в задълженията му. Тедж се представи доста добре. Толкова добре, че Иван се запита дали джаксънианските Велики къщи не са принципно еднакви с бараярските окръжни графства, що се отнася до задължението да се посрещат бизнес партньори и други гости, някои от тях откровено странни, и умението да се водят тайни преговори с потенциално опасни политически последствия. Тедж определено знаеше как да води неангажиращ разговор и коя вилица за какво служи.

Десплейнс я поразпита за бягството й, като заобикаляше най-неприятните моменти, защото това все пак беше вечеря. На моменти разказът й зазвучаваше доста страшно, без тя да си дава сметка за това, но в основни линии беше постен и пълен с недомлъвки. Изглежда, Морозов несъзнателно я беше подготвил какво могат да понесат бараярците и Тедж се възползваше максимално от новопридобития си усет. Риш изглеждаше по-напрегната и почти не говореше.