Пирамидата на бог Слънце

— И каква пък причина имаш тъкмо с мен да я споделиш?

— Една много голяма, важна причина. Когато нашият Устад замине, ти ще бъдеш господарят на Високата къща, нали?

— Да.

— Знаех го. Устад ни каза, че във всичко трябва веднага и драговолно да ти се подчиняваме. И понеже ще повеляваш над всичко, трябва да те помоля нещо, с което ще мога да спася живота на моя ашик. Аз значи бях принудена да ти издам тайната си. Ако не беше така, нямаше да ти се доверя, макар да чувствам, че и ти си толкова благороден като мен! Но ето че идва Педехр. Не ме издавай, ефенди! Никой не бива да знае за тая работа, ни един-единствен! Само аз и ти! Може би още днес ще ти кажа повече. А сега трябва да вървя в кухнята!

Тя направи най-дълбокия реверанс, който талията й позволяваше, и изчезна после в своето царство. Педехр действително бе възнамерявал да отиде в кухнята, но веднага се бе върнал, за да не ни обезпокои. Това ми бе приятно. Бях говорил само с тази готвачка, Пекала, ала трябва да призная, че въпреки това не се намирах в настроение да разговарям с други хора за други неща.

Какви мисли ме бяха вълнували досега! Почти до този миг! И сега внезапно това духовно нищожество, десетократно, стократно нищожество тъкмо поради своята сияйно-дружелюбна фигура! Тази нула беше празна, в това отношение нямаше никакво съмнение. Но зад нея стоеше мрак, готов изцяло да я изпълни с гибел за нас! И толкова много беше това, което така неочаквано бях узнал! Оттеглих се под дърветата на градината да размисля.

Сметнах, че сега-засега трябва да премълча тази новост пред Устад. Не биваше да усложнявам пътуването му с грижи, които много лесно можеха да помътят бистрия му поглед. Освен това тази Пекала бе навлязла сега за мен в съвършено нов, трети стадий. Омаломощен от болестта, аз я бях считал за едно мило, макар и доста незначително същество. После се бе породило определено недоверие към нея, което не скрих от Устад. Но сега работата беше станала сериозна, много сериозна! Човек, който притежава характер и съдържание, може да преценява, но една Пекала — не. Въпреки цялата си доброта тя можеше да бъде по-опасна от някои злодеи. Такива хора приличат на приятните за окото пеперуди, които обаче трябва да бъдат обезвреждани заради гъсениците им.

Кой беше този ашик, чиято шпионка бе станала по толкова смехотворен начин? Много вероятно някой силл, подчинен на Ахриман мирза. Той идваше веднъж месечно при нея, и то в неделя. Понеделникът обаче беше "денят на заплатата", сиреч ден за събрание. Той сигурно я подпитваше за всичко, което се бе случило междувременно при джамикуните, и после го предаваше по-нататък. Така силлан бяха винаги отлично осведомени. Следователно цялото жизнено дело на Устад зависеше от бъбривостта на една личност, която не бе нищо повече от една будала, една откачалка! Кой знае колко бе навредила вече досега! Но дали бе сама в своето предателство, или имаше и довереници? Бях много склонен да приема, че поне Тифл, нейното "дете", е повлиян покрай нея. Можеше ли човек изобщо да сметне за вероятно, че тайните сбирки на Сенките ще се провеждат тук, в руините, ей така, без всяка подкрепа и предателство от страна на джамикуните? На мен това ми се струваше кажи-речи немислимо. Можеше да е както си ще, аз още вчера бях взел решение да проуча тукашните тайни на силлан, а след сегашния разговор с готвачката изцяло от само себе си се разбираше, че щях да започна от нея, и то възможно най-скоро.