През страната на скипетарите

Щом кехаята разгледа паспортите, ми ги върна с дълбок поклон и каза:

— Правилно съм предполагал, ефенди, че си знатен човек, защото си под закрилата на султана. Но за мен това е лошо, защото за всичко трябва да съм ти на разположение, а не мога да очаквам подкрепа отгоре. Ако ти откажа съдействието си, ще се оплачеш от мен и тогава лошо ми се пише. Ако не ти го откажа, ще създам неприятности на началниците си и тогава пак не ме очаква нищо добро. Дали ще направя нещо или не, вредата винаги остава за мен!

— Не се тревожи! Ще се опитам да направя така, че да не ти се случи нищо лошо. Чувал ли си за Жълтоликия?

— Разбира се. Той е предводител на голяма банда престъпници. Никой не го познава. Не се знае кой е и къде живее, но той и хората му са навсякъде.

— Аз го търся.

— Ти ли? Ах, значи си висш служител в полицията и пътуваш като таен полицай?

— Не, не съм служител. Искам да говоря с Жълтоликия по лична работа.

— Никога няма да го намериш.

— Вече съм по следите му. Тук, в Жиганци, живее негов довереник.

— Кого имаш предвид? — попита Илия с широко отворени очи.

— Тъкмо този Чурак.

— Ефенди, вярвам на всичко, което ми каза, но не и на това!

— Изглежда, месарят е много сръчен измамник.

— Не, той е порядъчен човек, дори ми е приятел.

— Тогава си много непредпазлив при избирането на приятелите си.

— Дай доказателства, ефенди!

— Ще го направя. Преди това обаче искам от теб най-строго мълчание! Чурак не бива да предполага, че съм ти говорил лоши неща за него.

— Ще мълча — закле се Илия.

— Първо ще ти разкажа някои неща. Да си чувал случайно за мюбарека в Остромджа?

— Да. Бил голям светец и можел да прави чудеса.

— Вярваш ли в това?

— Не, защото не съм мюсюлманин.

— Този човек е изключително опасен злодей. Изглежда, е заместник на Жълтоликия.

— Ефенди, казваш ми неща, на които много се учудвам.

— О, аз изобличих този мюбарек и въз основа на моите доказателства съдът в Остромджа го арестува. Но той избяга и сега с още трима други престъпници и двамата аладжи е на път за насам.

— Господ да ни пази! — въздъхна кехаята.

— Ще търсят месаря Чурак.

— Значи ти продължаваш да твърдиш, че той е престъпник?

— Да. Но сега от теб не искам нищо, само очаквам да не ми създаваш пречки.

— И през ум не ми минава. Разпореждай се с мен!

— Много е възможно споменатите хора вече да са пристигнали. Искам да го зная със сигурност.

— Още ги няма. Ако бяха дошли, щях да ги видя, защото месарят живее срещу мен, в онази къща отсреща, която виждаш през прозореца. А и той не си беше вкъщи, прибра се с коня си преди един час.

— А би ли изпратил някой да му каже, че го моля да дойде при мен да си поговорим?