През страната на скипетарите
- Автор: Май Карл
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През страната на скипетарите». Краткое содержание книги:
(Веселин Радков)
«През страната на скипетарите» Кара бен Немзи и неговите спътници преследват банда престъпници. Неочаквано те се сблъскват с внушаващите страх «аладжи», по-късно попадат в планинска колиба, която трябва да бъде за тях капан и накрая преживяват един колкото драматичен, толкова и весел епизод в «кулата на старата майка».
«През страната на скипетарите» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «Шутът» (том 6).
— Грешката е моя. Мислех си за двеста пиастъра и ти обявих, че за толкова ще го купя. Искаш ли?
— Прекалено много е.
— А допълнително ще ти дам още петдесет пиастъра за децата. Ето ти двеста и петдесет!
Общо това правеше около петдесет марки за коня на добрия човечец. Но по онези места за обикновените коне цените бяха по-различни, отколкото при нас у дома. На село всеки, дори и беднякът, притежава кон, защото евтина, често безплатна паша има навсякъде. Това, че кошничарят нямаше кон, беше белег за голямата му немотия.
Въпреки незначителността на сумата все пак с нея доставих на човека голяма радост. Загубата, причинена на добрия Шукри, беше повече от обезщетена. А на мен не причиняваше никакви загуби, защото платих коня с парите на крадците, които го бяха задигнали. Сега съжалих, че не бях взел и кесиите на двамата братя. Със съдържанието им щях да мога да направя добро на бедните, добри хора.
Закусихме и се приготвихме за път. Заради крака си изпаднах в неудобно положение. Какво да обуя? Тъкмо размишлявах над този въпрос, когато влезе лекарят.
— Ефенди — каза той, — идвам да направя утринното си посещение и да те попитам как спа.
Човекът беше облечен както вечерта на предишния ден и държеше в ръка един пакет.
— Благодаря ти — отговорих аз. — Моят сън беше спокоен и бих желал и твоят да е бил такъв.
— Аллах не изпълни желанието ти, защото не спах цяла нощ. Главата ми беше изцяло заета от сернокиселинния варовик и не можах да намеря покой. А щом задремах, ми се присъни, че океанът е пълен с гипс и вода, а небето е само от памучно платно и се потапя в гипсовото море, а после непрекъснато се омотава около мен. Тази ужасна превръзка накрая така ме уви, че дъхът ми свърши. Високо изкрещях от страх и… се събудих. Но аз така се бях съпротивлявал срещу превръзката, че се бях смъкнал от възглавницата и изтърколил до средата на стаята.
— Сега имаш представа как се е чувствал вчера твоят «модел».
— Сигурно не му е харесало, но от един час отново е при мен. Счупил си е лявото бедро и два пръста на дясната ръка. Превързан е хубаво, пуши си чибука и пие лимонада.
— Доброволно ли дойде?
— Не, сам наредих да го доведат.
— А какво прави гипсовият ти кафтан?
— Вече виси до входната врата на една желязна пръчка, а пред къщата има много хора. До него съм сложил един младеж да обяснява важното значение на кафтана, а после всеки може безплатно да влезе, за да види превръзките на бедрото и пръстите на моя модел. След няколко дни ще съм прочут човек, а това го дължа на теб. Как е кракът ти?
— Много добре.
— Като твой личен лекар ти препоръчвам повече почивка. Вън на двора оседлават коне. Да не би да искаш да заминаваш?
— Хм, знам, че мога да се осмеля.
— Да, ти още снощи имаше намерение да тръгваш днес на път. А какво ще обуеш на крака си за ездата?
— Тъкмо над това размишлявах в момента.
— А аз мислих над него цяла нощ. Хрумна ми добра идея. В близкото село имам един богат болен, измъчван от подагра. Краката му са отекли и го убива на всички пръсти. За него съм поръчал чифт хубави, меки ботуши. Ти не пожела да вземеш от мен нито тениите, нито скелета и се надявам, че ще ми позволиш с тези ботуши да ти дам доказателство за моето уважение и благодарност.
Доктор «Камък на мъченията» отвори пакета и извади ботушите. Направени бяха от дебел плат, сложени им бяха подметки и обвити с кожа.
— Зарадвай ме, ефенди, и пробвай левия ботуш — помоли той. С готовност изпълних желанието му. Ботушът ми стана и заявих, че ще приема подаръка. Радостта му беше голяма и той ми благодари. Като се опитах да му обясня, че съм му задължен, а не той на мен, той забърза към вратата и преди да я затвори зад себе си, ми пожела благополучно пътуване.
Щом после кошничарят отново влезе, трябваше да тръгваме и попитах ханджията колко да му платим.
— Нищо, ефенди — каза той само.
— Но ние трябва да платим!
— Хекиминът плати. Научил си го на нещо, което ще му донесе много пари. Освен това нареди най-покорно да те поздравим и да ти пожелаем радостно пристигане в родината.
— Сихди — прошепна ми Халеф, — не се противопоставяй, а се съгласи! Този хекимин е по-умен и почтен, отколкото си мислех. Той умее да цени радостта от гостоприемството и затова в книгата на живота сигурно му е определена лека смърт.
С мъка излязох в двора и ме качиха на коня. Щом се озовах на седлото, нещата се оправиха. Потеглихме към портата, отново без нищо да платим.
В една от тесните улички, през които минахме, видях, че се е събрала голяма човешка тълпа. До къщата, пред която се бяха събрали, висеше някакъв бял предмет. Като се приближихме, познах кафтана, над който беше нахлупен фесът. Значи хекиминът не бе говорил на шега. Там наистина висеше кафтанът — чудесен пример за турска реклама.