През страната на скипетарите

Ханджията донесе една кана, която сигурно събираше литър и половина. Аз смело отворих уста и поднесох към нея каната. Както и очаквах, с носа си усетих въглероден двуокис.

— Как съхраняваш тази арпа сую? — попитах аз.

— В големи стомни, чийто отвор е добре затворен.

— Защо ги затваряш, ханджи Илия?

— Защото тогава в арпа сую се получават газове, които я правят по-вкусна. Нагоре се издигат мехури и балончета.

— Кой ти показа това?

— Баварецът, който ме научи да варя арпа сую. Опитай я!

Не само опитах, но и пих, защото пивото не беше лошо. Същото сториха и спътниците ми. Затова поръчах по-голяма кана, с което, както установих, моментално завладях сърцето на българина. Той ни донесе една стомна, която ни стигна чак до вечерта, и ни попита дали ще пожелаем да хапнем нещо.

— По-късно, не сега — отвърнах аз. — Преди това обаче трябва да говорим с един човек от селото. Познаваш ли всички хора тук?

— Ами да.

— А месаря Чурак?

[#1 Легендарен цар, на когото в Германия и Фландрия се приписва откриването на бирата. — Бел. пр.]

— И него. Беше месар, сега е търговец на добитък и пътува из околностите.

Предпочитах да отида да потърся Чурак в дома му. Тогава човек най-добре опознава хората и най-правилно ги преценява. За съжаление обаче не можех да вървя. А да отида дотам на кон и да ме носят на ръце вътре в къщата, щеше да е смешно.

— Турчин ли е този човек или българин? — осведомих се аз.

— Не, скипетар е.

— При какви условия живее?

— Много добри. Преди беше беден, но, изглежда, търговията му носи доста пари, защото сега Чурак е един от най-богатите хора в околността.

— Значи се ползва с добро име?

— О, разбира се! Чурак е почтен човек, благочестив, благодетелен и много уважаван. Ако искаш да търгуваш с него, ще разбереш, че е честен човек.

— Радвам се, защото смятам да сключа с него една сделка.

— Значи си отседнал при мен само временно, а ще живееш при него?

— Не, оставам при теб. Доволен съм от Жиганци, защото ми описаха тукашните места като много хубави.

— Така е, ефенди. Самото разположение между реките е предимство. Към това се добавят великолепните хълмове, които се простират до планина Дованица. Направо е примамливо за разходка.

— Така ми и казаха. Особено привлекателен бил пътят към Дерекулибе.

Нарочно насочих разговора към планинската колиба. Исках да узная от устата на този безпристрастен човек какво е значението й.

— Към Дерекулибе ли? — попита Илия. — Не я знам.

— Не е ли всеизвестна?

— Не съм чувал за нея.

— Но тук, точно по тези места, има някаква постройка, която носи това име.

— Едва ли. Аз съм роден тук, винаги съм живял в Жиганци и щях да знам за тази колиба.

— Хм! Но човекът, който ми говори за нея, я нарече с това име.