Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
След известно време бащата отпътува, имаше нужда да се раздвижи, да промени въздуха, да излезе от мрачното униние, което все повече го завладяваше.
И големият дом, изпращаш от време на време навеки някой от обитателите си, заживя наново своя спокоен, равен живот.
А след време Пол се разболя. Жана бе като луда, прекара дванадесет дни, без да спи и почти без да яде.
Той оздравя; но у нея се загнезди ужасът от мисълта, че той може да умре. Какво ще стане с нея тогава? Какво ще прави тя? Неусетно в сърцето й се плъзна смътната потребност да има още едно дете. Скоро почна да мечтае за него, обзета изцяло от някогашното си желание да види около себе си две малки създания — момче и момиче. Тази мисъл почна да я преследва.
Обаче след случката с Розали тя живееше отделно от Жюлиен. При сегашните им отношения сближаването изглеждаше едва ли не невъзможно. Жюлиен имаше друга любов. Тя знаеше това, а и самата мисъл, че ще трябва да търпи наново ласките му, я караше да потръпва от погнуса.
И все пак тя би ги изтърпяла, тъй много я преследваше желанието да стане майка. Но Жана се питаше как биха могли да се подновят връзките им? Би умряла от унижение, ако той отгатнеше намеренията й. А Жюлиен явно не мислеше за нея.
Навярно щеше да се откаже от желанието си, но ето че всяка нощ започна да й се присънва момиченце. Виждаше го как си играе с Пол под явора. Понякога се чувствуваше изкушена да стане и да отиде, без да каже ни дума, при мъжа си, в стаята му. Два пъти даже се промъкна до вратата му. После се върна бързо, с разтуптяно от срам сърце.
Баронът бе отпътувал, майка й умря. Жана нямаше вече никого, с когото да се посъветва, комуто да довери съкровените си мисли.
Тогава реши да потърси абат Пико и да му повери в тайна изповед мъчно изпълнимите си намерения.
Завари го да чете требника си в своята овощна градина.
Поговориха няколко минути за едно, за друго и най-после, изчервена, Жана смотолеви:
— Бих искала да се изповядам, отче.
Той се стъписа и повдигна очилата си, за да я разгледа по-добре; след това се разсмя:
— Едва ли имате тежки грехове на съвестта си!
Тя се смути напълно и продължи:
— Не, но ще искам от вас един съвет… толкова… толкова мъчителен, че не смея да ви го кажа току-така.
Той промени веднага добродушния си вид и придаде на лицето си тържествено изражение.
— Е добре, дете мое, ще ви изслушам в изповедалнята, да вървим.
Но тя го задържа разколебана; стана й съвестно да говори за тези малко срамни неща в молитвената тишина на празната църква.
— Или не, отче, аз мога… мога… ако искате… ще ви кажа и тук какво ме води при вас. Ето, нека седнем там, под вашата беседка.
Тръгнаха бавно натам. Жана се чудеше как да му обясни, как да започне. Седнаха.
И тя заговори, като че се изповядваше:
— Отче… — разколеба се, пак повтори: — Отче… — и млъкна съвсем смутена.
Скръстил ръце на корема си, абат Пико чакаше. Като видя смущението й, той я насърчи:
— Е, какво, дъще, като че не смеете да говорите; хайде, смелост!
Тя се реши като страхливец, който се хвърля срещу опасността:
— Отче, искам да имам още едно дете.
Той не отговори, не я разбра. Тогава тя се опита да му обясни, ненамираща думи от смущение:
— Сега съм сама в живота; баща ми и мъжът ми не се разбират; майка ми умря и… и… — тя добави тихо, цялата изтръпнала — онзи ден насмалко не загубих сина си! Какво щеше да стане тогава с мене?
После млъкна. Свещеникът я гледаше озадачен.
— Е добре, какво искате да кажете?
Тя повтори:
— Искам да имам още едно дете.
Свещеникът се усмихна, свикнал с грубите шеги на селяните, които никак не се стесняваха пред него, и отвърна с хитро поклащане на главата си:
— Е добре, струва ми се, че това само от вас зависи.
Тя вдигна към него невинните си очи, запъна се от стеснение.
— Но… но… нали разбирате, след… след това… което знаете с… с прислужницата… мъжът ми и аз живеем… живеем напълно разделени един от друг.
Свикнал с безнравствеността и липсата на достойнство у селяните, той се изненада от това разкритие; изведнъж му се стори, че отгатва истинското желание на младата жена. Погледна я изпод очи, изпълнен с благосклонност и съчувствие към неволята й.
— Да, разбирам ви отлично. Разбирам, че… вашето вдовство ви тежи. Вие сте млада, здрава, с една дума, естествено е, съвсем естествено. — И той пак се усмихна, увлечен от веселия си нрав на селски свещеник; лекичко потупа ръката на Жана. — Това ви е позволено, напълно позволено, дори от божите заповеди. „Само в брака ще пожелаеш плътта“. А вие сте омъжена, нали? И не за да садите ряпа!