Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Сюзи беше секретарка и не й хареса тонът, с който Лита произнесе думата.
— Напротив. Той обсъди всичко с мен. Но ако не искаш работата, с голямо удоволствие ще го уведомя, че си подала оставка — ледено поясни Сюзи. — Много кандидати биха се радвали да могат да работят за господин Смит.
Лита се поколеба. Изведнъж се почувства не толкова уверена в себе си.
— Не, не се отказвам.
— Тогава отивай в кабинета на шефа си веднага! Освен ако не искаш да те уволнят! — сряза я Сюзи.
Лита преглътна тежко, но я послуша.
Кабинетът на Марк Смит беше два етажа по-нагоре. Там кипеше оживление. Авторите на текстове, разположили се в кабинетите си при отворени врати, крещяха рекламни лозунги и идеи за сценарии на реклами. Художествените редактори късаха страници от списания, закачаха снимките на специални дъски и както забеляза Лита — флиртуваха безобразно с асистентките. Тя бързо се огледа. Само два от около дузината кабинети на етажа бяха заети от жени. Всички други същества в поли печатаха нещо или се мотаеха в малкия кухненски бокс и правеха кафе.
— Извинете! — Лита се обърна към едно от печатащите момичета, облечено консервативно като самата нея. Всички асистентки имаха такъв вид. Предположи, че тук човек получава свободата да не носи задължително риза и вратовръзка едва след като заслужи собствен кабинет. — Къде работи Марк Смит?
Момичето й посочи с палец кабинета.
Лита се запъти натам. Вътре цареше същият хаос, както навсякъде на етажа. Имаше двама мъже, единият — едър и отпуснат, с костюм от туид с разкроени крачоли и голям златен медальон на косматите си гърди, а другият — кльощав, с бакенбарди.
— Да? — обади се едрият.
— Марк Смит? — попита Лита.
— Кой се интересува?
Тя протегна ръка:
— Розалита Моралес. Аз съм новата ви асистентка.
Той я погледна с изгарящо презрение и не посегна към ръката й.
— Това да не е някаква феминистка мода? Очаквам да си тук преди мен, кукло. Трябва да се напечатат писмата ми. Тази сутрин се наложи да заема момичето на Бари. Трябваше сам да си направя кафе. И защо ли й трябваше на Мария да забременява? Тя никога не закъсняваше. А сега какво ми предлагат — някакво красиво личице, което не може да се появи навреме дори първия ден.
— Съжалявам, Марк. Няма да се повтори.
Двамата се спогледаха.
— Охо — злобничко се обади кльощавият, — чуй я само.
— Кой, по дяволите, ти е позволил да ме наричаш Марк? Разрешил ли съм ти да ме наричаш Марк?
— Не. — Лита пребледня. Наистина не искаше да я уволнят, не и преди да има възможност да поприказва с Хари и да оправи цялата тази каша. Забеляза, че някои от съседните кабинети бяха утихнали, заслушвайки се в развилнелия се Смит. В пристъп на срам и гняв едновременно, Лита осъзна, че те се забавляват. — Не, не сте, сър. Извинете, сър.
Тя сведе очи в знак на покорство. Слабият мъж се засмя и Лита го намрази. Смит се поуспокои.
— Така е по-добре. От един ден си тук и вече ти се струва, че притежаваш компанията. Иди и донеси по едно кафе за мен и за Бъд, преди да сме умрели от жажда!
— За теб съм господин Робъртс — добави слабият.
— Да, сър. — Лита се обърна към него: — Как обичате кафето си, господин Робъртс?
— С мляко и две захарчета.
— За мен — също! — изрева Смит. — И се върни за по-малко от пет минути, иначе ще изхвърчиш през вратата, сладкишче. Ясно ли е?
— Да, сър. Ясно — тихо повтори Лита. Надяваше се, че в кухненския бокс няма отрова за плъхове. Защото можеше и да се изкуши да сложи малко от нея в кафето.
Това се бе случило вчера. Лита бе пренебрегнала лукавите усмивки на другите секретарки и със сведена глава прилежно бе печатала писма. Разбра, че Марк Смит пише текстовете, а Бъд Робъртс е художественият редактор, един от няколкото, към които е прикрепен Смит. И двамата я наричаха сладкишче, кукла и сладурана и тя не смееше да възрази. Преглътнала гордостта си, търпеливо броеше минутите.
Тази сутрин не бе повторила грешката си. Пристигна на работа в консервативен, ненатрапчив костюм навреме дори поиска разрешение да се види с Хари Вайс.
С лукава усмивка онази кучка Сюзи я покани да влезе, а после, след като пет минути слуша излиянията й, Хари я прекъсна и й заяви, че ще започне като секретарка.
— Но, Хари…
— Господин Вайс.
— Господин Вайс, предложихте ми работа, защото дойдох в кабинета ви и ви разкрих идеите си за кампанията на „Кънтри Фреш“.
— Точно така. „Фреш от сърцето на Италия“ — нали това беше твоето рекламно мото?
Лита засия:
— Да.