Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Изведнъж над кея закънтя жизнерадостна класическа музика и във въздуха се стрелнаха две ракети, избухнаха с оглушителен трясък над залива и го осветиха с ослепителен дъжд от оранжеви и бели искри, които се отразиха в спокойната вода. Зяпнах, когато изхвърчаха още няколко ракети и експлодираха в пъстър калейдоскоп.
Не си спомнях да съм виждала толкова внушителни фойерверки, освен навярно по телевизията, а на екран никога не е толкова красиво. Всичко беше в тон с музиката. Залп след залп, взрив след взрив, блясък след блясък, а тълпата реагираше с ахкане и охкане. Направо неземна прелест.
На понтона в залива изригнаха няколко сребърни фонтана от светлина, извисиха се на пет-шест метра, като променяха цвета си в син, червен, оранжев и отново в сребърен - и докато музиката достигаше кресчендо, продължаваха да излитат ракети.
Лицето започваше да ме боли от нелепата изумена усмивка, която сякаш си бях залепила. Погледнах Крисчън: и той изглеждаше по същия начин - дивеше се като дете на поразителното шоу. За финал в мрака полетяха шест ракети, взривиха се едновременно и ни окъпаха в разкошна златиста светлина. Гостите отговориха с въодушевени аплодисменти.
- Дами и господа - извика церемониалмайсторът, когато овациите стихнаха. - В края на тази прекрасна вечер ще прибавя само още нещо: благодарение на вашата щедрост събрахме общо един милион осемстотин петдесет и три хиляди долара!
Отново изригнаха спонтанни аплодисменти и на понтона се появи надпис от сребърни струи искри, който засия над водата: „ДА СЕ СПРАВИМ ЗАЕДНО Ви благодари!“
- О, Крисчън... страхотно беше! - възкликнах, а той се наведе да ме целуне.
- Време е да тръгваме - прошепна. Думите му криеха обещание.
Изведнъж се почувствах ужасно уморена.
Той погледна стоящия наблизо Тейлър и двамата безмълвно си казаха нещо.
- Да поостанем малко. Тейлър иска да изчакаме тълпата да се разотиде.
„Аха“.
- Фойерверките сигурно са му стрували страхотно напрежение - прибави Крисчън.
- Не обича ли фойерверки?
Той ме погледна нежно и поклати глава, но не ми обясни нищо.
- Та значи в Аспен - каза Крисчън и разбрах, че се опитва да отвлече вниманието ми от нещо. Успя.
- О!... Не съм платила - ахнах аз.
- Можеш да пратиш чек. Имам адреса.
- Наистина те ядосах.
- Да, ядоса ме.
- Ти си виновен с твоите играчки...
- Но пък доста добре се позабавлявахте, госпожице Стийл. Извънредно задоволяващ резултат, доколкото си спомням. -Усмихна се похотливо. - Между другото, къде са те?
- Сребърните топчета ли? В чантата ми.
- Искам си ги. Те са прекалено мощно средство, за да ги оставя в твоите невинни ръчички.
- Да не се безпокоиш, че може пак доста добре да се позабавлявам, само че с някой друг?
Очите му проблеснаха опасно.
- Надявам се, че такова нещо няма да се случи. - В гласа му прозвучаха студени нотки. - Но не, Ана, твоето удоволствие е единственото ми желание.
Леле.
- Нямаш ли ми доверие?
- Имам ти доверие. Е, може ли да си ги получа?
- Ще си помисля.
Той присви очи.
Откъм дансинга отново се донесе музика, но вече беше ди-джей - мощно танцувално парче с безпощадно кънтящи баси.
- Искаш ли да танцуваме?
- Наистина съм уморена, Крисчън. Предпочитам да си тръгваме, ако нямаш нищо против.
Той хвърли поглед към Тейлър, който кимна, и се насочихме към къщата след двама пияни гости. Добре че Крисчън ме хвана за ръка - краката ме боляха от умопомрачително високите токчета на тесните обувки.
В този момент се появи Мия.
- Нали не си отивате?! Истинската музика тъкмо започва. Хайде, Ана. - И ме хвана за ръка.
- Анастейжа е уморена, Мия - сгълча я Крисчън. - Прибираме се. Пък и утре ни очаква важен ден.
„Така ли?“
Сестра му се нацупи, но изненадващо не настоя повече.
- Трябва да дойдете другата седмица. Може да отидем в мола, а?
- С удоволствие. - Усмихнах й се, макар разсеяно да се зачудих как ще се получи, след като работя, за да се издържам.
Тя ме целуна, после прегърна Крисчън, с което изненада и двама ни. И ме удиви още повече, когато го хвана за реверите. Той я погледна снизходително.
- Харесва ми да те виждам толкова щастлив - мило каза Мия и го целуна по бузата. - Чао. Забавлявайте се. - И отпраши към своите очакващи я приятели - сред които Лили, която изглеждаше още по-кисела без маската си.
Разсеяно си помислих къде е Шон.
- Ела да кажем лека нощ на родителите ми, Ана. - Крисчън ме поведе сред гостите към Грейс и Карик, които мило и сърдечно се сбогуваха с нас.