Градина на желанията [необработен]

Тя пристъпи до старомодното легло с балдахин и се облегна на едната подпора:

216

—    Искам да ти разкажа нещо.

—    Добре — тихо каза Клеър.

Сидни вече бе имала възможност да се изповяда, когато двете останаха сами край езерото, но не се престраши. Тогава не го знаеше, обаче чакаше падането на нощта, защото такава история се разказваше само в пълен мрак. Вече не се съмняваше, че Клеър ще я разбере. И беше длъжна да й каже, защото Дейвид продължаваше да се натрапва в съзнанието й.

—    Знаеш, че от тук заминах за Ню Йорк. След това живях в Чикаго, Сан Франциско, Вегас... после в Сиатъл. Спях с различни мъже. И бях крадла. Тогава промених името си на Синди Уоткинс.

—    И мама постъпи така — промълви Клеър.

—    Мислиш ли, че го е направила заради тръпката? Наистина беше много вълнуващо, но и изтощително. После на бял свят се появи Бей. — Сидни седна на леглото, сякаш очакваше близостта на сестра й да й вдъхне смелост, ако се поколебае. — Баща й живее в Сиатъл. Там се запознах с него. Казва се Дейвид Лио-ни. — Тя преглътна — щом произнесе името му, гърлото й се сви от страх. — Лиони е фамилното име на Бей, не и моето. С Дейвид така и не сключихме брак. От пръв поглед разбрах, че е опасен човек, но и преди бях имала връзки с опасни типове и мислех, че ще мога да го контролирам. Канех се да го напусна, както напусках всичките си предишни любовници, когато нещата се задълбочаваха, обаче разбрах, че съм бременна. Нямах представа, че детето ще ме направи толкова уязвима. Дейвид започна да ме бие, с всеки изминал ден побоите ставаха все по-жестоки. Избягах от него, когато Бей навърши една годинка. Отведох я в Боас, изкарах курсове за стилистка, намерих си рабо-

та в един салон. Само че Дейвид ни откри. Смаза ме от бой, изби ми един зъб и ме изнасили, за да си отмъсти. Седмици наред едното ми око беше затворено от жестоките му удари. Идваше ми да се самоубия, но тогава какво щеше да стане с дъщеричката ми? Затова се върнах с Дейвид в Сиатъл и той превърна живота ми в ад. Понякога си казвах, че това е наказание за разгулния ми живот, преди да го срещна. .После обаче се запознах с една жена в парка, където той ми разрешаваше да водя Бей три пъти седмично. От пръв поглед тя разбра какво се случва с мен. Намери ми кола и ми помогна да избягам. Дейвид не знае истинското ми име и мисли, че съм от Ню Йорк, затова реших да се върна тук — мисля, че е единственото място, където няма да ме открие.

Дори в мрака Сидни усещаше върху себе си погледа на сестра си. Насили се да продължи - втори път едва ли щеше да й стигне смелост:

—    Разказах ти всичко, за да те уверя, че разбирам как си се чувствала, когато мама те е довела в Баскъм. За разлика от теб аз приемах за даденост сигурността. Едва сега осъзнах, че само тук съм била в безопасност. Искам дъщеря ми да живее спокойно, без да се страхува какво ще я сполети в бъдеще. Искам да залича всичко, което е видяла и изпитала заради мен. Мислиш ли, че възможно?