![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
- Човек се учи от опита си - промълви Сидни. -Животът е динамичен, не можеш да се вкопчиш в някаква фикс идея и да откажеш да се промениш.
Клеър поклати глава:
- Мисля, че за мен е прекалено късно.
- Не е вярно! — гневно възкликна сестра й. - Къде й е бил умът на мама? Как е допуснала да живееш така? Безобразие! Срамувам се, задето й завиждах! Напоследък ми се струва, че съм станала като нея, но аз няма да те изоставя. Никога! Погледни ме, Клеър. Няма да си тръгна от тук.
- Често се питам защо тя пропиляваше живота си. Не беше глупачка, дори напротив. Иванел ми каза, че мама е била блестяща студентка, после изведнъж се отказала от следването. Сигурно й се е случило нещо.
- Каквато и да е причината, не мога да оправдая поведението й към нас. Ще преодолеем травмата,
14. Градина на желанията
Клеър. Няма да позволим миналото завинаги да остави ужасен отпечатък върху живота ни.
Клеър нямаше сили да спори, затова само кимна. Питаше се как ще се промени, след като години наред бе вложила толкова старание в изграждане на непробиваема стена около себе си.
Двете се загледаха в езерото. Играта омръзна на Бей, тя доплува до брега и тръгна към тях. Тейлър и Хенри продължаваха да се плискат, всеки се стараеше да загребе повече вода.
- Погледни ги - промърмори Сидни. - Като деца са.
- Чудесно е - прошепна Клеър.
Сестра й я прегърна през раменете:
- Права си.
По същото време, когато двете сестри седяха край езерото, Ема Кларк Матисън подготвяше изненада за съпруга си.
Бюрото в канцеларията на Хънтър Джон не беше луксозно като онова в домашния му кабинет. Грозна-та тъмна ламперия и металното писалище бяха наследство от баща му. Ема неволно се засмя, като си представи как свекърва й Лилиан идва в завода и посреща мъжа си, както тя се канеше да посрещне Хънтър Джон.
Лилиан на всяка цена би сменила бюрото. Неудобно бе да лежиш гола върху студения метал.
Секретарката на Хънтър Джон уведоми Ема, че той развеждал из фабриката някаква група и щял да се върне след няколко минути. „Чудесно - помисли си тя. — Тъкмо ще имам време да се подготвя.“ Съблече се, докато остана само по чорапи и колан с жартиери, омота около шията си розова панделка.
210
За пръв път му устройваше такава изненада на работното място. Разбира се, понякога идваше да му донесе обяд и тогава се целуваха и натискаха, но досега не бяха правили секс. На практика почти не беше останало място, на което да не са се любили. Тя се чудеше как да измисли нещо ново, за да поддържа интереса на Хънтър Джон — важното бе той да не мисли за Сидни или че животът му не е какъвто си е мечтал. Ема не пестеше усилия, за да го дари с щастие. Тя обичаше - не, обожаваше - да прави секс. Само дето понякога се обезсърчаваше, защото не знаеше дали съпругът й желае именно това. Искаше да спечели любовта му, а пък ако не успееше, предпочиташе да не знае. Предпочиташе той да не я обича, отколкото да го загуби завинаги. Питаше се дали и майка й разсъждава по същия начин, дали държи на любовта или само на лукса и удобствата.
Чу откъм коридора гласа на мъжа си и леко разтвори бедра.
В кабинета влезе Хънтър Джон старши и възкликна:
- Мили Боже!
Ема изпищя, свлече се от бюрото, пъхна се в нишата отдолу и притисна колене до гърдите си. Хънтър Джон влезе след баща си и попита:
- Какво става?
- Ще ви оставя насаме с жена ти — процеди старецът.
- Жена ми ли? Къде е?
- Под писалището. Дрехите й обаче са на стола. Срамота, момче, така ли управляваш фабриките ми?
Вратата се затвори. Хънтър Джон се приближи до бюрото и коленичи, за да погледне отдолу.
— Да му се не види, Ема! Какви ги вършиш?
— Исках да те изненадам.
— Никога не сме го правили тук. Защо ти скимна I тъкмо днес, когато баща ми цъфна без предупрежде- , ние, за да провери дали се справям с работата! Той току-що те видя гола! Какъв срам!
Ема изпълзя изпод бюрото. Знаеше, че той много ' държи на мнението на баща си, а ето, че го беше злепоставила пред кумира му. Защо всичко се беше объркало така внезапно?
Животът й беше безоблачен (тя предпочиташе да забравя неприятностите), докато Сидни се завърна. Защо беше нарушила доброволното си изгнание? Не можеше ли да си остане там, където бе прекарала последните десет години?
— Извинявай — прошепна и започна да се облича.
— Какво те прихваща напоследък? Не ме оставяш на мира, отказваш да излизаме заедно, обаждаш ми се по шестнайсет пъти дневно. А сега ме изложи пред баща ми.
Ема навлече роклята и нахлузи обувките си.