![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
Колебанието на Клеър беше по-красноречиво от какъвто и да било отговор. Не, не беше възможно. Дори след толкова години тя не беше забравила миналото.
- Е, това е моята тайна - въздъхна Сидни. - След като я споделих, вече не ми се струва толкова страш-
218
- Тайните никога не са страшни, колкото ни се струват. Усещаш ли миризмата? И преди съм я по-душвала. Прилича на одеколон.
- Дейвид е — прошепна Сидни, сякаш се страхуваше, че той може да я чуе. — Донесох със себе си спомена за него.
- Бързо в леглото. - Клеър отметна чаршафа и Сидни легна до нея. Нощта беше гореща и задушна, но тя изведнъж потрепери от студ и се сгуши в сестра си. Клеър я прегърна, притисна я до себе си и й зашепна: - Не се бой, всичко ще се оправи.
- Мамо?
Сидни се обърна - Бей стоеше на прага.
- Ела, съкровище — повика я. — Легни си при нас.
Прегръщаха се, докато мислите за Дейвид излетяха през прозореца.
***
Утрото на следващия ден беше ярко и сладко като захарен памук. Клеър отвори очи и се втренчи в тавана на спалнята, както бе правила баба й всяка сутрин от живота си.
Тя обърна глава — Сидни и Бей спяха дълбоко, притиснати една до друга. Бедната Сидни - бе преживяла повече, отколкото тя, Клеър, би могла да си представи... или да издържи.
Ала кой знае - всичко можеше да се случи в живота. Всеки човек имаше своя история, свои тайни.
Дори баба им.
Сидни беше казала, че тя често е ходила на езерото. Разкритието беше шокиращо, но все пак Клеър предположи, че баба й е била придружавана от бъде-
щия си съпруг. После си спомни снимките от младостта й — на тях беше запечатана красива млада жена с лъчезарна усмивка и немирни къдрици, сякаш вечно развявани от влюбен ветрец, който неотлъчно я преследваше. На всяка тя беше заснета с различни младежи, но всички я гледаха с нескрито обожание. Надписите на гърба гласяха: „В градината с Том“ или „На гимназиалния празник с Джосая“. На една беше написано само името Карл.
Клеър се бе стремяла да научи всичко за баба Уейвърли, да й подражава, да се сближи с нея. Но баба й бе видяла своя сродна душа в Сидни — красива, жизнена, популярна. Бе дарила на Клеър мъдростта на старостта, а на Сидни — тайните на младостта си.
Клеър нямаше нито една снимка, която някой след години да разгледа и да си каже: „Този младеж е бил влюбен в нея.“
Стана и приготви закуска за сестра си и племенницата си. Утрото беше прекрасно, във въздуха не витаеше предчувствието за нещо лошо. Сидни излезе от къщата през задната врата, за да отиде на работа, и се провикна:
— Ей, тук има купища ябълки!
Клеър взе от килера кашон и с Бей събраха плодовете, с които дървото беше замеряло задната врата.
— Защо прави така? — попита малката, докато вървяха към портичката, озарени от ярката утринна светлина.
— Скучно му е. — Клеър отключи дървената порта. — Снощи всички бяхме заедно и то искаше да бъде с нас.
Дървото разпери клони, когато двете влязоха в градината, сякаш ги поздравяваше.
220
— Сигурно е самотно.
Клеър поклати глава и тръгна към бараката, за да вземе лопата:
— То е вироглаво и своенравно, Бей, запомни го от мен. Иска да разкрие на хората тайни, които те не бива да узнаят.
Тя се захвана да копае дупка до оградата. Малката изтича под дървото и се засмя, когато то я посипа със зелени листенца:
— Виж, виж! Все едно вали дъжд!
Клеър никога не беше виждала дървото толкова добронамерено към някого. Може би защото Бей беше толкова невинна, че не виждаше лошото у него.
— Добре, че не обичаш ябълки.
— Мразя ги! — възкликна момиченцето. — Но обичам дървото.
Двете тръгнаха обратно към къщата. Клеър попита уж между другото:
— Знаеш ли дали Тейлър има лекции и тази вечер?
— Не. Вечерните курсове са в понеделник и сряда. Защо?
— А, нищо, само попитах. Знаеш ли какво ще правим днес? Ще разгледаме старите снимки. Искам да ти покажа твоята прабаба. Беше прекрасна жена.
— Имаш ли снимки на баба ми - онази, която е майка на теб и мама.
— Уви, нямам. - Клеър си спомни как преди време Сидни й беше казала, че е забравила някъде фотографиите на майка им. Дали бяха в Сиатъл? Твърде вероятно — изпаднала беше в паника, когато се сети, че е забравила да ги вземе.
Реши на всяка цена да разпита сестра си.
Клеър застана пред огледалото в спалнята си и се запита дали с тази рокля не изглежда прекалено офи-циално. Ами ако Тейлър си помислеше, че тя полага прекомерни усилия? Не й се беше случвало да се пре-старава за каквото и да било, затова не можеше да си отговори. Същата бяла рокля (с която според Иванел приличаше на София Лорен) носеше вечерта, когато се запозна с Тейлър. Машинално докосна шията си -тогава косата й беше много по-дълга.