Градина на желанията [необработен]

Тя вдигна поглед и онемя от изненада. Тейлър влезе и затвори вратата, а тя машинално придърпа реверите на халата си, което беше нелепо предвид намерението й да го прелъсти преди малко.

—    Защо съблече роклята? Прекрасна си с нея. Но и с халата ми харесваш. — Очите му сякаш я разсъбличаха. - Защо дойде при мен, Клеър?

—    Забрави, че съм идвала.

Той поклати глава:

226

-    И да искам, не мога. Помня всичко, свързано с

теб.

Спогледаха се. „Вземате един мъж и една глупава жена и ги слагате в дълбока купа“ - каза си Клеър. Не, нищо нямаше да излезе.

—    Пак мислиш прекалено много — отбеляза Тейлър и се огледа. — Това е твоята стая, така ли? Питах се коя е. Трябваше да се досетя, че е онази в куличката.

- Заразхожда се из помещението, а Клеър едва се сдържа да не му извика да не пипа снимката на бюрото и книгите, струпани на пода, защото ще й разбърка подреждането. Беше готова да се отдаде на този човек, не и да го допусне в стаята си — що за абсурд? Може би ако се беше подготвила, ако беше имала време да пъхне под леглото обувките си и да махне чашата от сутрешното кафе, забравена върху нощното шкафче...

—    Рейчъл не те ли чака? - попита кисело, когато Тейлър надникна в отворения й дрешник.

Той се обърна:

-    С нея сме само приятели.

-    Били сте любовници.

—    Излизахме заедно, когато преподавах във Флорида. Връзката ни продължи около година, после останахме добри приятели.

-    Как е възможно?

—    Не знам, но е така. - Тейлър тръгна към нея. Тя беше готова да се закълне, че столовете и килимите се отместваха, за да му направят път. — Искаш ли да поговорим? Да отидем на ресторант или на кино?

Клеър, която стоеше в ъгъла, се почувства като в капан. С приближаването му изпита онова особено чувство, което той предизвикваше у нея - усещаше го, без да я докосне, все едно беше плод на въображението й.

—    Ако го кажа, ще умра - прошепна. - Ще се строполя на пода, поразена от срам.

—    Градината?

Тя кимна.

Тейлър я хвана за раменете, пръстите му се плъзнаха под яката й:

—    Не може да се забрави, нали?

—    Не.

Халатът се смъкна от раменете й и щеше да се свлече надолу, ако Клеър не стискаше реверите.

—    Цялата гориш — прошепна Тейлър. - Одеве щях да припадна, като усетих каква топлина се излъчва от теб.

Целуна я и я придърпа към себе си, после я поведе към леглото, като я обсипваше с целувки. „Вземате един мъж и една глупава жена, пускате ги в дълбока купа и разбърквате.“ Виеше й се свят, несвързани мисли се блъскаха в главата й. Помисли си, че пада, и наистина се просна на леглото. Халатът и се разгърна, Тейлър откъсна устни от нейните само за да си съблече ризата и гърдите им да се докоснат.

Той знаеше! Помнеше, че тя изпитва необходимост от физически контакт с някого, който да поеме прекомерните й емоции и енергия.

—    Не, тук не може - прошепна. - Сидни и Бей са си у дома.

Тейлър я целуна още по-страстно и промърмори:

—    Дай ми пет минути да отпратя Рейчъл.

—    Глупости, невъзможно е.

—    Но тя ще остане още три дни! - Спогледаха се, Тейлър изпъшка и се просна до нея. Клеър понечи да загърне халата си, но той плъзна ръка надолу и хвана едната й гърда. — Очакването крие известно очарование. Цели три дни на очакване.