Градина на желанията [необработен]

Къса пътечка водеше от паркинга, посипан с чакъл, до езерото. Тейлър вървеше подир Клеър и тя се почувства още по-притеснена - този човек знаеше за нея тайни, неподозирани от никого. Струваше й се, че очите му я пронизват, но обърнеше ли се, виждаше, ( че той гледа в друга посока. Дали пък не си въобразя- ■ ваше, защото искаше да е така? Вероятно това бе поведението на всички, които са били интимни. Споделиш ли с някого тайна, срамна или не, тя ви сближава. Човекът, на когото си се доверил, придобива особено значение само заради онова, което знае.

Дърветата се разредиха, шумът се усили. От една- | та страна на езерото се простираше естествен плаж, а от другата растяха типичните за Юга невисоки борове, по които децата се катереха, за да скочат във вода-

204

та. Сидни се оказа права — наистина имаше много летовници, но те намериха свободно местенце и разстлаха одеялата.

Клеър беше приготвила сандвичи с пиле и авокадо и кайсиеви кексчета, Сидни бе взела чипс и няколко бутилки кока-кола. Настаниха се удобно и забъ-бриха, докато се хранеха. За изненада на Клеър много жени спряха да ги поздравят. Бяха предимно клиентки на Сидни, които й изразяваха благодарността си -новите им прически им придавали самочувствие, мъжете им били много по-внимателни с тях, а механиците, които ремонтирали колите им, вече не можели да ги ударят в сметката.

Бей си изяде сандвича и заяви, че иска да поплу-ва. Хенри и Сидни тръгнаха с нея към езерото, а Клеър и Тейлър останаха сами.

—    Сега ще ти разкажа една история. — Той се из-легна и сложи ръце под тила си.

Клеър седеше на другото одеяло, но беше доста-тъчно близо, за да го наблюдава. „И аз знам една тайна за него — помисли си. - Знам как изглежда, когато е под мен.“

—    Защо смяташ, че твоята история ме интересува? - подхвърли кисело.

—    Другата възможност е да разговаряме. Предполагам, че предпочиташ да чуеш разказа ми.

—    Тейлър, не си въобразявай...

—    Слушай внимателно. Навремето, когато бях тийнейджър, екскурзията до местното езеро беше истинско събитие, особено за нас, хлапетата от колонията, която се намираше на двайсетина километра от града и беше доста изолирана. Но преди да продължа, ще направя малко лирично отклонение. Сред съученич-

ките ни имаше момиче на име Джина Парети. За кратко време тя се промени и стана жена, а всички момчета, включително моя милост, полудяха по нея. Глът-вахме си езиците, когато тя минеше покрай нас в коридора, и дни наред не можехме да обелим и дума.

Лете Джина всеки ден правеше слънчеви бани на брега на езерото и аз (вече бях на шестнайсет) се стараех да не пропускам нито ден, за да я погледам как се пече по бикини. Към края на лятото реших да рискувам. Повече не издържах — мисълта за нея ме обсебваше. Изгубих апетит, по цели нощи не мигвах.