Градина на желанията [необработен]

Наляво.

Втората стая.

Тя натисна бутона за осветлението, приближи се до картотеката и отвори чекмеджето с буквата Д. Видя дръжки за врати, дъждобрани и динени семки, прилежно описани от Фред. Вътре беше оставил бележка, на която пишеше: „Търси и при „Инструменти“.“ Напразно си беше правил толкова труд. Ако й трябваше инструмент, тя посягаше към съответното чекмедже. Обаче Фред още не беше разбрал системата й. Всъщност и самата тя не беше наясно.

Порови в чекмеджето и намери джунджурията, която й трябваше - кухненско приспособление за рязане на манго.

Запита се как ще реагира Фред. Отначало се беше пренесъл при нея с надеждата, че тя ще му подари нещо, с което да си върне Джеймс. Беше ли разочарован, че не е получил мечтаната вещ? А сега тя щеше да му подари нещо, което изобщо не беше свързано с Джеймс. Може би така беше по-добре. Може би той щеше да го приеме като поличба, че е постъпил пра-вилно, като е загърбил миналото.

Или пък щеше да си каже, че трябва по-често да си хапва манго.

Чу как мобилният му телефон иззвъня. Беше отказал да използва нейния телефон — линията трябвало винаги да е свободна, ако Иванел поискала да преду-

230

преди някого, че му носи подарък. Тя бе поласкана. Изглежда, в неговите очи беше нещо като супермен с пола.

Потропа на таванската врата и се изкачи по вътрешната стълба. Фред седеше на любимото си кожено кресло. На масичката пред него беше разгърнато списание за старинни предмети. Помещението още миришеше на боя.

-    Да, да - каза той на човека, който му се беше обадил. Видя Иванел и й направи знак да се приближи. — Постарайте се да е по-бързо. Благодаря за обаждането. — Той натисна бутона за изключване.

—    Попречих ли ти?

—    Не, търсеха ме по работа. - Фред остави телефона и стана. - Защо не спиш? Зле ли ти е, или те мъчи безсъние? Искаш ли да ти приготвя нещо за хапване?

-    Не, благодаря. - Тя му подаде кутията с уреда.

- Вземи, за теб е.

Дванайсета глава

Понякога Хенри съжаляваше, че не може да лети, защото бързината, с която тичаше, не го задоволяваше. Поне два пъти седмично нощем той излизаше от къщата на пръсти, за да не събуди дядо си, и тичаше, накъдето му видят очите. В нощта, когато навърши двайсет и една, стигна чак до подножието на Апала-чите. Струваше му се, че ще експлодира, ако не изразходва натрупаната енергия. Обратният път му отне цели шест часа и когато се върна у дома, утрото вече

беше настъпило. Дядо му го чакаше на верандата и | Хенри го излъга, че е имал пристъп на сомнамбу- | лизъм. Съмняваше се, че старецът ще го разбере, ако 1 му се довери. Понякога нямаше търпение да остарее ] като него, друг път тялото му тръпнеше от младежка 1 жизненост и енергия и той не знаеше къде да се дене. :]

Онзи ден при езерото не посмя да признае пред } Клеър, че и той като нея преди не е ходил там. Чужди ! му бяха лудориите и животът на юношите на негова-та възраст. Беше прекалено зает с работата във фермата, освен това излизаше с жени, много по-възрастни от него, които знаеха какво искат. В компанията на Сидни се чувстваше млад, само че понякога му прималяваше, сякаш беше преял, и колкото и да тичаше, усещането не го напускаше.