Градина на желанията [необработен]

Клеър дълбоко си пое дъх, като че ли събираше смелост, преди лекарят да я инжектира.

-    Ще ме боли — прошепна.

-    Любовта винаги е болезнена — известно ти е от горчивия ти опит. Обаче не знаеш, че си струва. Засега.

-    Добре. Отивам.

Сидни отвори външната врата, но след като сестра й не помръдна, а се загледа в сгъстяващия се мрак, шеговито подхвърли:

-    Предлагам да ходиш - явно не можеш да летиш.

Клеър предпазливо слезе по стъпалата. За пръв път от много време беше обула сандали с висок ток и се налагаше да върви по тротоара, вместо да прекоси дворовете.

Поокуражи се, когато застана пред входната врата на Тейлър - през отворените прозорци се лееше мека светлина, звучеше тиха музика. Той слушаше някаква лирична мелодия. Представи си го как се е

настанил удобно и отпива от чаша с вино... Вино! Май трябваше да вземе една бутилка.

Обърна се и погледна своята къща. Знаеше, че ако се върне, смелостта й ще се изпари. Оправи роклята си и почука на вратата.

Той не отвори.

Клеър се намръщи и се извърна, за да провери дали джипът му е на алеята. В този момент вратата се отвори и тя се обърна:

-    Здравей, Тейлър.

Той само се втренчи в нея, сякаш беше толкова изненадан, че не можеше да помръдне. Клеър си каза, че ако Тейлър очаква тя да поеме инициативата, вечерта е обречена на провал. „Действай стъпка по стъпка, сякаш изпълняваш кулинарна рецепта. “Вземате един мъж и една жена и ги слагате в дълбока купа... “

Не, изобщо не я биваше за тези неща.

-    Може ли да вляза? - промълви.

Той се поколеба, погледна през рамо, после отстъпи встрани да й направи път:

-    Разбира се... Заповядай. — Посещението й беше толкова неочаквано, че първата му мисъл бе: „Случило се е нещо лошо.“ — Какво е станало?

-    Нищо особено - отвърна Клеър... и видя жената.

Беше дребничка и червенокоса, седеше по турски

на пода, на масичката до нея имаше две бутилки с бира. Беше захвърлила обувките си и се бе привела така, че блузата й се беше разтворила. Носеше сутиен в прасковен цвят. Изглежда, тази вечер и друга жена беше решила да прелъсти Тейлър.

„Как е възможно да съм такава глупачка! — гневно се запита Клеър. — Въобразих си, че той няма собствен живот, а чака само мен.“

224

-    О, имаш гости. - Тя отстъпи към вратата и се блъсна в Тейлър. - Рязко се обърна и добави: — Не знаех, извинявай.

-    Няма защо да се извиняваш. Рейчъл е моя отколешна приятелка. Ще ми гостува няколко дни, после заминава за Бостън. Рейчъл, запознай се със съседката ми Клеър. Има фирма за кетъринг и е специалист-ка по ядивни цветя. Невероятна е! - Той хвана под ръка Клеър и се опита да я въведе в дневната, но след миг отдръпна дланта си, като че ли нещо го беше опарило.

-    Съжалявам, но бързам. Не искам да ви преча.

-    Не ни пре... - подхвана Тейлър, но тя вече беше в коридора.

***