![Градина на желанията [необработен] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/8/2/gradina-na-zhelaniyata-neobraboten-download.jpg)
Градина на желанията [необработен]
- Автор: Аллен Сара Эдисон
- Серия: Сестрите Уейвърли #1
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Градина на желанията [необработен]». Краткое содержание книги:
— Искам да съм сигурна, че... - Тя се поколеба. На върха на езика й беше да каже: „Че ме обичаш.“
— Какво?
— Че няма да ме напуснеш.
Хънтър Джон поклати глава:
— Не те разбирам.
— Неспокойна съм. Откакто Сидни се върна...
— Ти подиграваш ли се? — избухна Хънтър Джон.
- Вършиш щуротии заради Сидни, така ли? Върви си у дома! Веднага! — Той забърза към вратата, без да се обърне да я погледне. - Ще се опитам да догоня татко и да му обясня поведението ти.
212
— Знаеш ли какво ми каза днес Елиза Бофорт? — подхвърли тя вечерта, докато бяха на масата. — Сестрите Уейвърли отишли с гаджета на езерото. Какво си въобразява Сидни? Там ходят само тийнейджъри. А Клеър! Представяш ли си я на плажа?
Хънтър Джон дори не я погледна, а се зае с десерта - любимата си шоколадова торта със сметанова глазура, която Ема бе поръчала специално за него. Щом го довърши, отмести стола си и подвикна на момчетата:
— Елате да поритаме в двора.
Джош и Пейтън радостно заподскачаха. Обичаха да играят с баща си, а той, колкото и да бе зает, винаги отделяше време за синовете си.
— Идвам с вас, изчакайте ме. - Ема изтича в стаята си и си сложи червените бикини, които съпругът й харесваше, но като слезе обратно по стълбището, тримата вече бяха навън. Тя излезе на терасата, под която се простираше добре поддържаната морава, и се облегна на парапета. Хънтър Джон и момчетата ритаха топка на двора, тениските и косите им вече бяха мокри от пот. Беше седем и половина вечерта, но още бе светло и много горещо. Лятото отказваше да се предаде и да отстъпи пред есента. Ема харесваше този сезон. Момчетата бяха във ваканция и тъй като денят беше дълъг, на Хънтър Джон му оставаше време да разговаря или да се забавлява с тях, след като се върнеше от работа.
Басейнът беше вдясно от дневната, но Ема реши, че няма смисъл да си намокри косата и да си развали прическата, щом съпругът й няма да я види как плува. Сложи си пъстроцветен саронг, слезе на двора и
започна да окуражава синовете си. С нетърпение очакваше началото на футболния сезон, когато щеше да посещава училищните мачове и заедно с цялото семейство да гледа срещите, излъчвани по телевизията в неделните следобеди и понеделник вечер. Това беше семейна традиция, нещо, което Сидни не беше правила с Хънтър Джон. Навремето ходеше на мачовете на отбора му, но всъщност футболът не я интересуваше. А Ема го обичаше, защото беше любимият спорт на Хънтър Джон. Обаче той се отказа от спортната си кариера, след като не го приеха в „Нотр Дам“. Отказа се, защото тя забременя.
Слънцето залезе и Ема донесе от кухнята кана със студена лимонада. Скоро момчетата и съпругът й тръгнаха към басейна.
- Пийнете си... - подхвана тя, но преди да довърши изречението, синовете й скочиха във водата. Ема снизходително поклати глава, усмихна се на Хънтър Джон и му подаде пълна чаша: - Студена лимо...
Той безмълвно я отмина и влезе в къщата. Не й беше продумал след днешното й злополучно посещение на работното му място.
Ема не искаше момчетата да разберат, че нещо не е наред, затова изчака да си поиграят в басейна, после им донесе хавлиени кърпи и ги накара да излязат. Изпрати ги в стаята им да се преоблекат и да гледат телевизия и тръгна да търси съпруга си.
Хънтър Джон беше под душа, затова тя седна на плота до умивалника и зачака. След малко вратата на кабинката се отвори и той излезе, а Ема ахна. Бяха женени вече десет години, но мъжествената му красота още й спираше дъха. Косата му беше мокра и си
214
личеше, че е започнала да оредява, обаче това не я вълнуваше. Беше все така лудо влюбена в него.
- Настоявам да поговорим - заяви. - Искам да разбера защо отказваш да обсъждаме Сидни.
Хънтър Джон се стресна от гласа й — не беше очаквал да я завари в банята. Грабна хавлиена кърпа, захвана се да си подсуши косата и процеди:
- По-важно е защо ти си така обсебена от нея. Забелязала ли си, че Сидни няма нищо общо с нас, че не е част от живота ни? Не ти ли направи впечатление, че тя не ни е навредила с нищо?
- Напротив, навреди ни със завръщането си — заяви Ема и видя как Хънтър Джон се вцепени. Лицето му беше скрито от кърпата. — Ти отказваш да говориш за Сидни. Откъде да знам дали избягваш темата, защото още имаш чувства към нея? Откъде да знам дали като я погледнеш, не се сещаш за възможностите, които имаше, преди да забременея? Непрекъснато се питам дали ако можехме да върнем миналото, пак щеше да постъпиш така? Щеше ли да спиш с мен? Да ми предложиш брак?
Хънтър Джон захвърли кърпата и пристъпи към Ема. Сърцето й се сви — от страх, защото съпругът й изглеждаше разярен, и от сладостно предчувствие, понеже бе неотразимо сексапилен.