Градина на желанията [необработен]

-    Първо, те не са гаджета, второ, защо да ми е криво? — сопна се Клеър, за да не издаде, че още се тревожеше заради приятелството на сестра си с младежа от фермата. Онази нощ в градината бе проявила необичайна слабост. Само че това нямаше да се повтори.

-    Питам, защото не искам да страдаш. Ужасно е да си влюбен в някого, който не се интересува от теб.

-    О! — Клеър разбра, че погрешно е изтълкувала думите му. - Хенри не ме интересува.

-    Радвам се. - Тейлър се изправи и си свали обувките. - И аз ще поплувам.

-    Но... ти още си с дрехите.

-    Обичам те по много причини, Клеър. - Той си съблече ризата и добави: — Единственият ти дефект е, че много разсъждаваш. — Затича се и се гмурна в езерото.

Клеър не помръдна. Какво бе казал току-що? Че я обича ли? Или само беше изтърсил баналната фраза, която мнозина използват. Съжаляваше, че не знае правилата на тези игрички. Може би ако ги владееше, щеше да подтисне чувствата си към Тейлър, които ту я измъчваха, ту я милваха, едновременно болезнени и приятни.

Сидни видя, че Хенри държи под око Бей, затова се върна и седна до сестра си:

—    Тейлър ли скочи във водата?

—    Да. - Клеър го видя как изскочи на повърхността и тръсна глава. Кичури от мократа му черна коса прилепваха към челото му като въжета. Като го видя, Бей прихна, той заплува към нея и размаха ръце, за да я изпръска. Тя стори същото. Хенри им каза нещо, двамата спряха за миг, спогледаха се и го запръскаха. Той се поколеба, захвърли обувките си, свали си ризата и скочи във водата.

-    Еха! - възкликна Сидни. - Какви мускули! Явно млякото е полезно.

—    Има си причини да съм такава — ни в клин, ни в ръкав изтърси Клеър; не можеше да мълчи повече, изпитваше необходимост да се изповяда пред някого.

Сестра й отвори бутилка кока-кола, обърна се и озадачено я изгледа.

-    През първите шест години от живота си нямах дом. С мама спяхме в колата или в приюти за бездомници. Тя непрекъснато крадеше от магазините и спеше с различни мъже. Не го знаеше, нали? — добави Клеър.

Сидни беше забравила за напитката и смаяно се взираше в сестра си.

-    Понякога ми се струва, че придаваш романтизъм на скитническия й живот — продължи Клеър.

208

- Не знам дали когато ме доведе в Баскъм, тя възнамеряваше да остане тук, но аз осъзнах, че никога няма да напусна градчето. Къщата и баба Уейвърли ми вдъхваха сигурност, а като дете аз мечтаех именно за това. После ти дойде на бял свят и завистта ме загриза. Не можех да се примиря, че от раждането си имаш сигурността, за която така бях копняла. Като малки с теб не се разбирахме и вината е само моя — ненавиждах те, задето знаеш родното си място, имаш корени. Прости ми. Съжалявам, че съм лоша сестра. Съжалявам за поведението си спрямо Тейлър. Знам колко искаш с него да се разбираме. Само че е невъзможно. Непрекъснато ме измъчва мисълта, че всичко е временно, а временните неща ме ужасяват. Страхувам се, когато хората ме изоставят.