Величието на Франция

— На ти, мръсен англичанино! — нареждаше Самсон. — Ще ти дам аз да се разбереш как се превзема Кале, наместо да си седиш в кралството!

Така изтребихме хиляди и хиляди от тези нещастници, още повече че те не оказваха никаква съпротива, а само глупаво поклащаха парливите си листи и стъбла, толкова крехки, че човек и с пръчка би ги посякъл.

— Че поспрете се де, хубостници ниедни! — подвикна ни полусериозно-полушеговито баща ми от висотата на седлото си. — Като гледам комай доста сте поизостанали от историята на кралството. Откакто ни върнаха Кале, а и откакто след Кървавата Мери72 на престола се възкачи Елизабет73, която, уверявам ви, в никакъв случай не е папистка, англичаните не са ни вече врагове.

Застаналите в редица косачи чакаха знак от капитаните, за да започнат, като потръпваха от хладния утринен ветрец, тъй като предвид на обедната жега и потта, дето щеше да се лее, бяха доста леко облечени. С лява ръка те току опипваха висящия на кръста им съсъд с вода за точилото, дордето дясната почиваше върху опакото на косата, стърчаща отпреде им досущ както я изписват по гравюрите, изобразяващи Смъртта. При все това и деветимата бяха по-скоро доволни, отколкото унили, защото въпреки трудната задача, която им предстоеше, този ден бе за тях и празник.

По сенокос в Мепеш не се скъпяха на храна. Още към четири заранта косачите сито бяха закусили в замъка с тлъста зеленчукова чорба със сланина, поливайки я обилно с вино.

Наредили се по междата на Горната мера, те мълчаливо гледаха полюшващите се тревни талази, зариващи ската чак до отсрещната гора. Добре се бе облажила от дъждовете, мътните я взели таз проклетница — избуяла, зелена, лъскава, гъста като женска коса и толкова много, а и дотам ширнала се, та си казваха, че макар и деветима на брой, нивга не биха я окосили до вечерта. Ето защо беше по-добре много-много да не умуват, ами по-честичко да си припомнят, че към единайсет щеше да има пресен пшеничен хляб, солено месо в изобилие и вино на корем.

Долу в ниското, в спряната на сянка под дървото каруца се виждаха десетина заредени аркебузи, докарани тук от побратимите, та в случай на нападение и косачите да са им в подмощ. Те бяха признателни на капитаните за взетите предпазни мерки като конната стража например, която побратимите щяха да носят през цялата коситба, а това естествено го правеше не всеки господар, тъй като повечето предпочитаха да оставят людете си без защита, отколкото цял ден да търтят задник на седлото.