Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Арендаторите, от които искахме помощ, бяха вече предупредени и на следния ден призори косачите, нашите войници — имам предвид двамината от тях, тъй като Кулондр не можеше да коси заради желязната си ръка, — Фожане, Йона, Мишел и Беноа Сиорак, Малигу, Фужерол от Таниес и Делиби от Флакиер, се наредиха по междата на ливадата ни в Горната мера, оставяйки достатъчно разстояние помежду си, за да замахват свободно.
Карах вече десетата си година, както и Самсон, тъй че този ден и аз получих разрешение да стана още по тъмно, за да разчиствам заедно с него крайпътната коприва с една негодна, щърбава коса, с която всеки от двама ни косеше поред, докато другият събираше окосеното с гребло. В това време Франсоа стоеше на стража заедно с побратимите и Кулондр Желязната ръка и току кръстосваше на кон по протежение на билото и покрай гората, пъхнал един незареден пищов в кобура на седлото си и с юмрук на кръста. Но едва-що слънцето започна да прежуря, той се измори да се друса на дребното си черно испанско конче и се прибра в къщи, като не се появи дори и към единайсет, за да похапне заедно с нас под големия орех, тъй като те обичаше близостта на людете ни, пък и чувстваше, че и те не го обичат. Защото онова, което нашите перигорци ценят най-много у един младок, освен сърцатостта в труда, е ведрият поглед, сърдечният смях и находчивата приказка, а необщителността на големия ни брат не им бе никак по душа, защото опитът ги бе научил да се отнасят към мълчаливеца със същото недоверие, с каквото и към куче, дето не лае.
Покрай проливните дъждове на калпавия юли копривата беше избуяла толкоз гъста и висока, че двамата със Самсон подхванахме наистина ужасяваща сеч, покосявайки я най-безмилостно до стръкче.
— На ти, мръсен англичанино! — нареждаше Самсон. — Ще ти дам аз да се разбереш как се превзема Кале, наместо да си седиш в кралството!
Така изтребихме хиляди и хиляди от тези нещастници, още повече че те не оказваха никаква съпротива, а само глупаво поклащаха парливите си листи и стъбла, толкова крехки, че човек и с пръчка би ги посякъл.
— Че поспрете се де, хубостници ниедни! — подвикна ни полусериозно-полушеговито баща ми от висотата на седлото си. — Като гледам комай доста сте поизостанали от историята на кралството. Откакто ни върнаха Кале, а и откакто след Кървавата Мери72 на престола се възкачи Елизабет73, която, уверявам ви, в никакъв случай не е папистка, англичаните не са ни вече врагове.
Застаналите в редица косачи чакаха знак от капитаните, за да започнат, като потръпваха от хладния утринен ветрец, тъй като предвид на обедната жега и потта, дето щеше да се лее, бяха доста леко облечени. С лява ръка те току опипваха висящия на кръста им съсъд с вода за точилото, дордето дясната почиваше върху опакото на косата, стърчаща отпреде им досущ както я изписват по гравюрите, изобразяващи Смъртта. При все това и деветимата бяха по-скоро доволни, отколкото унили, защото въпреки трудната задача, която им предстоеше, този ден бе за тях и празник.
По сенокос в Мепеш не се скъпяха на храна. Още към четири заранта косачите сито бяха закусили в замъка с тлъста зеленчукова чорба със сланина, поливайки я обилно с вино.
Наредили се по междата на Горната мера, те мълчаливо гледаха полюшващите се тревни талази, зариващи ската чак до отсрещната гора. Добре се бе облажила от дъждовете, мътните я взели таз проклетница — избуяла, зелена, лъскава, гъста като женска коса и толкова много, а и дотам ширнала се, та си казваха, че макар и деветима на брой, нивга не биха я окосили до вечерта. Ето защо беше по-добре много-много да не умуват, ами по-честичко да си припомнят, че към единайсет щеше да има пресен пшеничен хляб, солено месо в изобилие и вино на корем.
Долу в ниското, в спряната на сянка под дървото каруца се виждаха десетина заредени аркебузи, докарани тук от побратимите, та в случай на нападение и косачите да са им в подмощ. Те бяха признателни на капитаните за взетите предпазни мерки като конната стража например, която побратимите щяха да носят през цялата коситба, а това естествено го правеше не всеки господар, тъй като повечето предпочитаха да оставят людете си без защита, отколкото цял ден да търтят задник на седлото.
72
Мария I Тюдор. — Б.пр.
73
Елизабет I (1533–1603), кралица на Англия (1558–1603). — Б.пр.