Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Това му искане толкова ясно противоречеше на правилата на турнирите, според които претендентът има право само на три, а не на четири схватки, че срещна възражения както от страна на господин Дьо Виейвил, появил се в същия миг на арената, за да отстои като претендент полагаемите му се три единоборства, така и от страна на самия Монтгомъри, който в качеството си на нападател можеше да участва само в една схватка и се опасяваше, да не би да го обвинят, че превишава правата си. Кралят обаче остана глух за увещанията им и повишавайки тон, отпрати господин Дьо Виейвил извън турнирния коридор и заповяда на Монтгомъри да заеме място в него, което, графът стори крайно неохотно и по-мудно от когато и да било.
Упорството на краля подейства на зрителите толкова угнетяващо, че когато противниците се втурнаха един срещу друг дори тръбите и роговете, които по време на предишните схватки бяха цепили въздуха на възбог, останаха неми, тъй че този път двубоят протече сред гробна тишина, което впоследствие бе оценено като зла поличба.
Всичко стана много бързо. Всеки от противниците счупи копието си, но Монтгомъри, все тъй скован в движенията си, наместо да захвърли ненужния му вече остатък, както би следвало да стори, продължи да го стиска в ръка. И миг след сблъсъка, дордето бойният му кон продължаваше вихрения си бяг, отломъкът срещна главата на краля, отхвърли наличника на шлема му и се впи в окото му. Кралят изтърва щита си, политна напред и със сетни усилия успя да се вкопчи в гривата на коня си, който все така в галоп го отнесе до края на турнирния коридор, където бе спрян от кралските офицери. „Аз съм мъртъв!“ — едва чуто промълви кралят и рухна в ръцете, на началника на дворцовите конюшни.
Той преживя още десет дни в нечовешки страдания. Филип II му изпрати от Брюксел прочутия хирург Везал68, който с помощта на Амброаз Паре сондира раната и се опита да извади заседналите там тресчици. В старанието си да определят размерите на поражението двамата велики медици изискаха от Ла Консиержери главите на четирима току-що обезглавени престъпници, които подложиха на силни удари с отломъка от копието на Монтгомъри. Но и тези злокобни експерименти не доведоха до кой знае какъв резултат.
На четвъртия ден кралят дойде в съзнание и заповяда да се побърза с женитбата на сестра му и дъщеря му с неговите довчерашни врагове. Волята му бе изпълнена, но сред всеобщото униние в очакване на неизбежния край тези сватби без музика и песни напомняха по-скоро погребално шествие. А и мнозина от следващите безмълвния кортеж току повтаряха зловещото предсказание на Нострадамус69:
Шепнешком подчертаваха, че „младият лъв“ е несъмнено Монтгомъри, а „златната клетка“ — позлатеният шлем на краля.
Анри II почина на 10 юли 1559 година, два дни след височайшите венчавки. Разказаното току-що от мен достигна до Мепеш на 25 юли с едно писмо, чието резюме открих в списвания от баща ми Мисловник ведно с внушените му от горните вести доводи на Совтер по полетата на страниците: „Нима нямах право да не се отчайвам, братко? С арестуването на Ан Дю Бург и на онези членове на Парижкия върховен съд, които зачитат нашите убеждения, Анри II искаше да нанесе удар по главата на Реформацията. И на свой ред Всевишния го порази точно, в главата! Неведоми са пътищата божи, но понякога ги озарява светлина сияйна! И може би след това недвусмислено предупреждение на провидението бурята на гнета, разтърсила цялото кралство, най-сетне ще стихне!“
На което още на следния ден, 26 юли, баща ми отговаря: „Едва ли! Анри II ще бъде наследен от сина си, Франсоа II70. Той е още дете и е женен за Мария Стюарт71, по която е луд, а тя е племенница на Дьо Гиз. Тъй че нито властта ще премине в други ръце, нито гоненията ще престанат.“ И Жан дьо Сиорак не грешеше: едва Анри II бе легнал в гроба и принцовете Дьо Гиз станаха истинските господари на кралството. А шест месеца по-късно Ан Дю Бург беше изгорен като еретик на площад „Грев“.
През 1560-а в Мепеш доста се забавихме със сенокоса по вина на времето, което през цялата първа половина на юли се задържа дъжделиво, ветровито и с много късни слани, карайки го повече на зима, отколкото на лято. Когато към петнайсети то най-сетне се оправи и позасуши, Сиорак се разпореди да извадят косите и да ги изтрият от лойта, с която бяха намазани, като установи, че всичките бяха лъскави и остри, с изключение на една само, похабила се от прекомерна употреба. Тогава той заръча на несравнимия в тоз майсторлък Фожане да я изклепа и бъчварят, след като я натъкми върху една малка наковалня, за да я наточи, цели два часа низа по нея с чука леки, но толкова точни и равномерни удари, че дълго стоях там и го гледах прехласнат.
68
Андре Везал (1514–1564), фламандски анатомист, придворен лекар на Карл V от 1544 г. — Б.пр.
69
Мишел дьо Нотр Дам, наречен още Нострадамус. (1503–1566), френски медик и астролог, придворен лекар на Шарл IX. — Б.пр.
70
Франсоа 11 (1544–1560), крал на Франция (1559–1560). — Б.пр.
71
Мария I Стюарт (1542–1587), кралица на Шотландия (1542–1567) и кралица на Франция (1559–1560). — Б.пр.