Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
Кралят беше припирал толкова да сключи мир с едничката цел да обърне оръжието си срещу онези от своите поданици, които обожаваха Всевишния по начин, различен от неговия. Едва-що изсъхнало мастилото на договора и той нанесе удара си, при това по главата на протестантството.
В края на април Парижкият върховен съд се събра, за да узакони становището си относно протестантите, които неколцина от членовете му възнамеряваха да защитят от преследванията, било защото вземаха присърце независимостта на кралството и се отнасяха враждебно към влиянието на папата и на Испания, било защото сами бяха адепти на Реформацията. На 10 юни в залата, където заседаваше съдът, ненадейно влезе кралят и заповяда разискванията да продължат в негово присъствие.
Това обаче не смути членовете на съда. Виоли Дю Фор настояха да се прекратят гоненията на реформистите и да се свика църковен събор. Обявявайки се против изтезанията, Ан Дю Бург възкликна: „Не е никак дребна работа да осъдиш на смърт онези, които и сред пламъците произнасят с упование името Христово!“
Но Анри II извънредно трудно се поддаваше на идеи, особено на нови идеи. Той с изумление изслуша ораторите, след което рязко стана от мястото си и заповяда да ги арестуват. Това бе не само небивал в историята на Върховния съд държавен преврат, но и доказателство, че отсега нататък, нямаше да има пощада за никого, независимо от неговия сан и титла. Погазвайки лично авторитета на една върховна институция, кралят погазваше законността в кралството и заставаше начело на Инквизицията. В обкръжението му вече се кроеше план за окончателна разправа с ереста, предвиждащ обявяването на реформистите извън закона, което би позволило на простолюдието да ги избива безнаказано, а сетне и да ограбва труповете.
Та ето, какви вести достигнаха до Мепеш на 30 юни.
— Е, братко, виждате ли докъде щяхме да я докараме, ако ви бях послушал? — рече баща ми на Совтер. — Мога да ви назова поне десетина перигорски благородници, освен Фонтенак, които днес на драго, сърце биха се съюзили, за да съсипят Мепеш, ако им бяхме дали повод за това.
— Когато човек служи богу и единствено нему, той трябва да се уповава на провидението! — отвърна Совтер. — Израел е изстрадал безброй гонения, но в крайна сметка бог винаги е наказвал враговете му!
В мига, в който Совтер произнасяше тези думи, Анри II, бивайки същата сутрин по-здрав и по-жизнен от всеки друг мъж във Франция, гаснеше в мъчителна агония, след като отломък от копие го бе пронизал в лявото око по време на един рицарски турнир.
За случая каменната настилка на улица „Сеит Антоан“ пред двореца Турнел бе изкъртена, та хем конете да препускат по пясък, хем състезателите да падат на по-меко. Като претендент Анри II трябваше да участва в три схватки, докато противниците му — само в една. Той особено грижливо се подготви за онова, което смяташе за най-важно в живота си, тъй като бе силно пристрастен към всякакви физически упражнения и ценеше много повече честта да изхвърли съперника си от седлото му, отколкото изгодата от опазването на някоя от провинциите на кралството си. Когато първият нападател, Еманюел-Филибер Савойски (той продължаваше да се кичи с тази титла, макар да не притежаваше и педя савойска земя) влезе в двореца Турнел, за да му се представи, кралят, вече въоръжен и с шлем на главата, със смях подхвърли:
— Стискайте колене, братко, здраво ги стискайте, че успея ли, ще ви накарам да опразните стремената, без да ме е грижа за родството ни!
Това обаче не му се удаде. Всеки един строши копие в щита на противника си, при което дукът, захвърляйки отломка от своето, леко се олюля, но се вкопчи в дъгата на седлото и успя да се задържи на коня. Съдиите се произнесоха в полза на краля, но тъй като при втората схватка, този път с дук Дьо Гиз, нито един от съперниците дори не помръдна в седлото си, те отсъдиха равенство. Третият и последен противник на краля беше граф Дьо Монтгомъри67, гвардейски капитан. Той бе снажен, муден двайсетгодишен мъжага в разцвета на силите си и сблъсъкът между него и краля беше безмилостен, но и този път, след като и двамата строшиха копията си, съдиите не отдадоха предпочитание никому, от което кралят силно се докачи. Той вдигна наличника на шлема си и заяви, че желае да се реваншира срещу Монтгомъри в четвърта схватка.
67
Габриел дьо Лорж, граф дьо Монтгомъри (1530–1574), капитан от шотландската кралска гвардия на Анри II. — Б.пр.