В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Барлър се спря пред някаква врата в края на коридора.
— Заповядайте, капитан Леърд — каза той. — Приятелите ви сигурно вече ви очакват. — Той отвори вратата и Черити прекрачи край него, влизайки в помещението.
Скудър, Нет и Гърк седяха край малка масичка под прозореца и спореха оживено с Жан и някаква тъмнокоса млада жена, която не беше много по-възрастна от Нет и превеждаше думите на Жан на почти перфектен английски. Те прекъснаха разговора си и Скудър и Нет скочиха на крака и тръгнаха насреща им, докато Гърк остана седнал и само ги измери с мрачен поглед.
— Черити! — възкликна Скудър с очевидно облекчение. — Как си?
Черити понечи да отговори, но Барлър застана до нея и постави ръката си върху рамото й.
— Ще ви оставя сами. Капитан Леърд ще може да ви информира за всичко. В това време Жан и Елен… — той посочи към тъмнокосото момиче до масата — ще се погрижат за вас.
Черити огледа бързо младата французойка. Тя изглеждаше любезна и имаше открито, симпатично лице.
— Елен е дъщеря ми — добави Барлър и се сбогува с лека усмивка.
Черити пристъпи до масата и седна. Изведнъж усети колко много е изморена.
— Не бива да се сърдите на баща ми, че е недоверчив — каза Елен. — Все пак той носи отговорността за всички ни тук. — Момичето нямаше никаква прилика с Барлър. Само в очите й проблясваше същото енергично пламъче.
— Баща ви е прав — отвърна Черити. — На негово място вероятно и аз щях да бъда мнителна. Най-вече сега, след като видях онази стена. — Нет я погледна въпросително и Черити продължи: — Това е нещо като енергийно поле, което пропуска само въздух и светлина.
— Къде точно бяхте? — попита Скудър. — Вече бях почнал да се безпокоя. Нямаше ви няколко часа.
Черити се поколеба за момент. Дори слабото усилие да разкаже на Скудър и останалите за онова, което бяха видели, като че ли превишаваше силите й. Тялото й бе обхванато от оловна тежест и умора.
В стаята се възцари пълна тишина, докато Черити разказваше за своите преживявания. Скудър и Нет изглеждаха замислени, а Гърк гледаше мълчаливо през прозореца, зад който избледняваше последният остатък на зеления ден.
— Боя се, че… не разбирам съвсем — прекъсна Нет най-сетне мълчанието, след като Черити беше спряла да разказва. — Ако този бункер действително съдържа толкова важна информация, защо тогава не са го разбили с употреба на сила?
— Защото тази информация е прекалено важна — отвърна Черити. — Те искат да стигнат до нея, но не да я разрушат.
Нет я погледна въпросително.
— Защо?
— Защото са плячкаджии!
Всички погледи се насочиха изненадано към Гърк. Досега не беше произнесъл нито дума, но по-изненадващ от думите му беше начинът, по който ги произнесе. Гласът му вибрираше от омраза.
— Какво искаш да кажеш?
Гърк погледна за миг към Черити, без да каже нищо, и тя разбра, че той отново съжалява за казаното. Въпреки това отговори:
— Никога ли не сте се питали откъде имат всичките си оръжия и машини, всичките си компютри и космически кораби?
Черити поклати глава. Въпросът й изглеждаше толкова абсурден, че никога не беше идвал наум.
— Във всеки случай не са си ги създали сами — каза джуджето. — Крадат и отмъкват всичко, което им е необходимо.
— Това май е доста преувеличено — обади се Скудър.
Гърк го изгледа остро. В очите му трепкаха зли пламъчета и за миг създаде впечатлението, че гневът му ще се насочи към индианеца.
Никак даже! — настоя той. — Те не произвеждат нищо. Никога не са си дали труда да направят нещо действително сами, а само плячкосват и опожаряват.
— Но това са безсмислици! — отвърна отпаднало Черити. — Говориш за същества, които са подчинили на себе си навярно вече десетки планети.
— Десетки? — Гърк се засмя измъчено. — Да… но въпреки това нещата стоят точно така, независимо дали го вярваш или не. Защо да си правят труда да изработят нещо сами, когато могат да го откраднат? Галактиката е достатъчно голяма и има страшно много планети, които си заслужава да бъдат ограбени.
— Колко? — попита Черити.
Гърк само сви рамене.
— Във всеки случай много, много повече, отколкото ти можеш да си представиш — отвърна той раздразнено.