Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Ами тя? — тихо попита Олга. — Тя ще ти прости ли?
— Това не ме вълнува — рязко отговори Павел. — Тя не означава нищо в моя живот. А без теб не мога да живея.
Глава 8.
На Сергей Зарубин предстоеше доста неприятна мисия — да съобщи на Рубцов за ситуацията с неизвестния почитател на дъщеря му. По-точно самият разговор с Рубцов изглеждаше на Сергей доста лесен — той се готвеше да успокои разтревожения баща и да го увери, че Женя за нищо не го е излъгала и няма никакви тайни връзки. Всичко това беше прекрасно, но оставаше и самото момиче, за което това съобщение едва ли щеше да бъде толкова радостно, колкото за нейното свръх-грижовно татенце. Кой знае защо Зарубин изпитваше остро съжаление към нея и все отлагаше момента, когато трябваше да й каже истината. В това си малодушие той дори се опита да се ограничи с разговор само с Рубцов.
— Искам да ви успокоя — бодро каза той по телефона, — вашата дъщеря ви е казала истината. Тя наистина не познава човека, който й пише писма. И Женя няма никакво отношение към тези писма. Така че можете да спите спокойно.
— Откъде научихте всичко това? — мнително попита Рубцов.
— Въпросът ви е несериозен. Но аз ви гарантирам, че информацията е точна.
— Трябва да бъда сигурен — продължи да настоява Рубцов. — Искам да ми разкажете всичко, и то колкото може по-подробно. Няма да посягам на вашите професионални тайни, но тъй като плащам за работата и информацията, трябва да бъда изцяло в течение.
Сергей направи опит да се измъкне, като се оправда със заетост по служба, но Рубцов беше непреклонен. В края на краищата той изтръгна от Зарубин обещание да се видят в неделя.
В петък вечерта по телефона му се обади Каменская.
— Трябва подробно да си поговорим с Женя Рубцова — каза тя. — Трябва да направим композиционен портрет на младежа, когото тя е видяла. Ти си общувал с нея, имал си възможност да я опознаеш. Как ти се видя? Дали е по-добре като начало да се разговаря с нея в дома й, или може веднага да я викнем на „Петровка“?
„Разбира се, че е по-добре на «Петровка» — понечи да каже Зарубин. — Вкъщи баща й толкова я потиска, че тя се страхува да диша“. Но веднага му хрумна, че ако отиде на разговора с Рубцов не сам, а с представител на криминалната милиция, който води работата по престъпленията, извършени от тайнствения почитател на Женя, това сигурно ще направи съответното впечатление на татенцето. И после, Рубцов може да си позволи да разговаря с началнически тон само със Зарубин, но с оперативен работник от „Петровка“ ще се държи прилично, защото не му плаща. И ако служителят на милицията каже, че трябва да поговорят с Женя насаме, Рубцов ще трябва да си завре фукнята в съответното място.
— Мисля, Настя Павловна, че с нея можем да поговорим и в дома й — бавно изрече Сергей, който все още се съмняваше в правилността на разсъжденията си. — Между другото, с баща й сме се разбрали да се срещнем в неделя у тях. Така че можеш да ми дадеш и Мишаня, да отидем заедно.
— С Мишаня няма да стане, той застъпва на денонощно в събота вечер. Утре ще ти се обадя и ще ти кажа кой от нас ще дойде.
— Бива — радостно се съгласи Сергей.
Е, така работата олеква. Все пак няма да се мъчи сам.
След като разговаря със Зарубин, Настя се свърза с Коротков. Беше вече почти единайсет вечерта, но Юра още беше в службата. „Какво нещо е навикът обаче — мярна се в главата й. — Тъщата вече я няма, вкъщи е много по-спокойно, а Юрка продължава да работи до изнемога. Сигурно и през почивните дни ще е в кабинета си“.
— Тъй като си наш общ началник… — поде по навик тя и Коротков веднага отвърна със съответната обичайна реплика:
— Ще те убия и няма да се разкайвам.
— О, ще се разкайваш… Като няма с кого да пиеш кафе, начаса ще се разкаеш.
Тези фрази те си разменяха почти всеки ден още от момента, когато назначиха Юрий за заместник-началник на отдела. Коротков страшно се ядосваше, когато някой от колегите, с които дълги години беше равен, подчертаеше днешното му началническо положение. Всички се отнесоха с разбиране към това и сега само новаците в службата го наричаха Юрий Викторович. От техните уста това не звучеше като подигравка и не дразнеше Юра. Настя обаче продължаваше да се майтапи и като на стар приятел той й го позволяваше.