Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Ладенце, няма проблеми, ще струпат това, което искаш ти. Хайде да идем там, веднага можеш да я видиш.
— Да вървим… Но имаме нужда от адвокат. Направо място не мога да си намеря, откакто ченгетата подхванаха онова момче. По цели нощи не мога да спя и непрекъснато си мисля дали няма да вземат да ти направят някоя мръсотия. Ти си широко скроен човек, не държиш тайни, а тези мерзавци само дебнат удобен случай да те спипат. А Константин Николаевич ще се постарае гнусните им опити да не се увенчаят с успех.
— Той просто ти харесва, защото мутрата му е лъскава и дрънка като празна тенекия.
— Че той се страхува да не каже някоя излишна дума пред теб.
— Така и трябва, защото за една излишна дума сам ще го закопая в земята.
Започнахме да строим къщата и да опитомяваме Лома. Костя се оказа умен човек, възприе съветите ми и се държеше безупречно. Колкото и да му търсеше кусури, Лома не откри нищо подозрително у него и не след дълго започна да го нарича Костя, да го тупа по рамото и да повтаря:
— Умен човек си…
В петък имаше тържество по случай откриването на новата банка. Таня и Костя вече бяха потеглили натам, аз и Лома също се канехме да тръгнем. Докато се въртях пред огледалото, мъжлето ми се приближи до мен изотзад, прегърна ме и изчурулика:
— Ладенце, колко си хубава, чак дъхът му спира на човек… Тялото ти е като изваяно… — Той мушна ръка под полите ми и успя да ми смачка роклята. — Искаш ли да теглим една майна на тази презентация и да си останем вкъщи. Какво толкова ще видим там?
Не ми се щеше да отказвам на Лома, но този път проявих твърдост.
— Ще потърпиш час-два. Искам да погледна тези умници и да разбера кой колко струва.
Умниците не ми направиха кой знае какво впечатление. На другия ден Таня и Костя дойдоха вкъщи и започнаха да навиват Лома. Той капризничеше и се ядосваше и всички ние страшно се измъчихме с него. Ала след две седмици на мъжленцето ми започна да му харесва, той взе да се прибира със сияещи очи и да заявява още от прага:
— Лада, ей сега ще умреш от смях…
Аз не умирах от смях, но се радвах за мъжа си. Вече беше леко и приятно да се работи с него. Лома имаше желязна памет, не по-лоша от юмруците му, и макар че бог го бе ощетил откъм количество мозък, за сметка на това го бе дарил с хитрост и животински усет в излишък. А за това, че от време на време трябваше да се пребъркват джобовете на ближните, нямаше нужда да му се напомня. Костя умело го инструктираше, а Лома бе в състояние да запомни текст от пет страници и на другия ден да го възпроизведе дословно. Момчетата в банката много скоро разбраха какво ги бе споходило. Но, както е известно, най-силното на руснака е акълът, който му идва сетне.
Късно през есента, след един незабравим разговор на четири очи в кабинета зад дъбовата врата, в който Лома за изненада на своя събеседник демонстрира не само животински маниери, но и необикновен ум, на гости ни дойдоха двама мъже. Вярно, те изобщо не приличаха на гости, тъй като изглеждаха изплашени, нервни и неприлично суетливи. Бях се срещала и с двамата само веднъж по време на презентацията и затова, след като отворих вратата, си позволих да изразя известно недоумение.
— Здравейте — изписуках аз с усмивка, като поглеждах ту към единия, ту към другия.
Единият от мъжете беше среден на ръст, слаб и блед, имаше наченки на ранно оплешивяване, носеше остра брада, а фамилията му беше Перезвонов. Лома моментално го кръсти Звънеца заради неутолимото му влечение към дългите речи. Другият бе висок, як и за разлика от приятеля си говореше малко и само когато се налагаше, за което можеше да се предположи, че спомага и фамилията му Мълчанов. В момента той държеше в ръце черна папка, която по известни причини много ме интересуваше.
— Здравейте — отвърнаха ми те и се усмихнаха, макар да се виждаше, че не им беше до усмивки. — Генадий Викторович вкъщи ли си е?
— Вкъщи си е, моля, заповядайте.
Те влязоха. Лома се появи в антрето. Тъй като очаквахме това посещение, мъжлето ми се разхождаше у дома със закопчан догоре костюм и, както винаги, изглеждаше убийствено, макар и по онзи свой си бандитски маниер, сякаш напук на всичките ми опити да му придам вид на порядъчен гражданин.
— Насам, ако обичате — казах аз, посочвайки с ръка към вратата на хола, а Лома кимна с глава.