Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
В този момент чух мелодията на мобилния си телефон. Видях, че Кати се обажда. Станах, отидох в хола и затворих вратата.
— Здравей, Кати.
— Знам какво ще ми кажеш, мамо. Че не си спазвам обещанията. Права си, случвало се е да ти вържа тенекия. Но ме поканиха на един страхотен пикник и, ако нямаш нищо против, много, ама наистина много бих искала да отида.
В първия момент не разбрах за какво ми говори. След това се сетих. Събота. Пазаруване.
— Няма проблем — говорех тихо, за да не ме чуят.
— Къде си?
— Хайде, върви, забавлявай се.
Гласовете стигаха до мен през затворената врата, този на Слайдъл звучеше грубо, а на Фини — обидено.
— Сигурна ли си?
О, да.
— Напълно.
Докато разговаряхме, огледах заглавията на книгите, подредени по дървените полици на стената. „Да достигнеш до ръба на кръга: посвещаване в ритуалите на уика“; „Живот в уика“; „Истинският езичник“; „Езическите пътеки“; „Земните тела и магическата им същност: съвременните езичници в търсене на общността“; „Съвременно американско сборище на вещици“; „Книга за магическите талисмани“; „Азбука на магиите“.
Две книги на долната полица привлякоха вниманието ми. „Сатанинска Библия“ и „Сатанинска вещица“ — и двете написани от Антон Ла Вей. Какво беше мястото на тези книги в цялата история?
— Чарли каза, че онази вечер си била върхът.
— Мм, да.
Погледът ми се спря върху статуетка на богиня с вдигнати ръце, каменна купа с кристали и кукла, направена от царевична шума. Чух леко потракване и вдигнах поглед. Там, на кука, забита в най-горния рафт на библиотеката, беше закачена миниатюрна керамична птичка, от която висяха конци с нанизани мидени черупки по тях.
Кати каза нещо, което мозъкът ми не възприе. Погледът ми остана закован върху един едва забележим предмет зад висящите раковини.
— Чао, мила. Забавлявай се.
Пуснах телефона в джоба си, придърпах един стол до библиотеката, качих се на него и протегнах ръка към най-горната полица.
19
Едва си поемах въздух, докато си повтарях наум някои подробности.
По мандибулата нямаше нито резци, нито кътни зъби. Мъдреците се бяха показали наполовина. По зъбите почти нямаше следи от износване. Костта беше здрава, с цвят на чай.
Всички детайли съответстваха на черепа от Грийнлийф Авеню.
Върнах се обратно в кухнята. Фини обясняваше как се създават сценарии за видеоигрите. Слайдъл гледаше така, сякаш току-що е погълнал нещо живо и много гадно.
Когато отворих вратата, и двамата обърнаха поглед към мен.
Без да кажа нито дума, поставих челюстта и двете книги на Ла Вей върху масата.
Фини ме изгледа и силно се изчерви.
— Имате ли заповед да претърсвате вещите ми?
— Всичко това беше поставено на видимо място на библиотеката — заявих аз.
— Ти ни покани да влезем — каза рязко Слайдъл. — Нямаме нужда от заповед за обиск. Тези книги твои ли са? — продължи той настоятелно.
— Опитвам се да погледна нещата от различни гледни точки.
— Сигурен съм, че е така.
— Ще я огледам обстойно — обещах аз. — Но съм сигурна, че това е липсващата долна челюст от черепа, който открихме в мазето на Ти-Бърд Куерво.
Фини отмести поглед от мен. Но не преди да забележа потрепването на долния му клепач.
— Така че, глупако, сега трябва да ни обясниш как челюстта се е озовала при теб, като се има предвид, че не познаваш Куерво и никога не си бил в онази стая на ужасите на Грийнлийф Авеню.
Фини вдигна поглед и видя страшната физиономия на Слайдъл.
— Знаеш ли какво си мисля в този момент? — Слайдъл продължи, без да изчака отговора му. — Мисля си, че ти и твоите приятели сте убили това хлапе на някое от извратените си сборища, след това сте скрили на сигурно място черепа и бедрените й кости, за да си играете отвратителните игрички.
— Какво? Не.
Слайдъл се доближи до масата и се наведе над ухото на Фини, като че ли искаше да сподели с него нещо много лично.
— Загубен си, тъпако! — изсъска той.
— Не! — проплака Фини. Гласът му беше висок и писклив като на момиче, а не като на възрастен мъж. — Искам адвокат.