Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— С други думи, да не очаквам бързо споразумение.
— Та ти подаде иска преди по-малко от час! Успокой се, по-полека!
— Знам само, че в момента харча парите, които ти току–що ми плати.
— Не се притеснявай. След година ще си още по-богат.
— След година значи.
— Така предполагам. Най-напред адвокатите им ще трябва да се поугоят. „Уокър-Стърнс“ ще отдели трийсет души да се занимават със случая, като на всички броячите им ще щракат на максимум. Мехурът на мистър Уърли ще струва на „Акърман“ поне сто милиона в хонорари на собствените им адвокати. Никога не го забравяй.
— Защо просто не ми платят сто милиона да им се махна от главата?
— Вече започваш да мислиш като истински адвокат. Ще ти платят и повече, но най-напред трябва да платят на своите. Така стават тези работи.
— Но ти не би постъпил така.
— Разбира се, че не. При случая с „Тарван“ моят клиент ми каза истината, което по принцип рядко се случва. Аз си направих домашното, наех теб и всичко приключи тихо, бързо и евтино. Общо петдесет милиона, от които адвокатите на клиента ми не взеха и цент.
Мис Глик се появи на вратата и каза:
— Репортерът от „Уолстрийт Джърнъл“ отново е на телефона.
Клей погледна към Макс, който каза:
— Поприказвай си с него. И не забравяй, че врагът има цял отдел за връзки с обществеността, който ще бълва само лъжи.
На следващата сутрин „Таймс“ и „Поуст“ пуснаха кратки бележки за груповия иск по случая „Дайлофт“ на първите страници на разделите си за бизнес и финанси. И в двете се споменаваше името на Клей, който тихичко се наслади на тръпката от новата си слава. Президентът на „Акърман“ бе нарекъл иска „безотговорен“ и „пореден пример за адвокатска злоупотреба с механизмите на правосъдието“. Вицепрезидентът по научната дейност бе казал: „Задълбочените ни проучвания върху «Дайлофт» досега не са открили никакви данни за негативни странични ефекти:“ И двата вестника отбелязваха, че акциите на „Акърман“, които и без това били поевтинели наполовина през изтеклите три тримесечия, били понесли пореден удар от този изненадващ иск.
„Уолстрийт Джърнъл“ бе напипал същината на случая. В предварителния разговор по телефона репортерът бе запитал Клей на колко е години.
— На трийсет и една? — бе повторил учудено той, което бе провокирало серия от въпроси за опита на Клей, за неговата фирма и прочие. Една метафора за Давид и Голиат е много по-четивна от сухите финансови данни и лабораторни анализи, така че се бе получила интересна история. От вестника изпратиха фотограф и Клей позира за снимка за голямо забавление на персонала си.
Заглавието над най-лявата колонка на първа страница гласеше: НОВОБРАНЕЦ СЕ ЗАХВАЩА С МОГЪЩИЯ „АКЪРМАН“. Отстрани имаше компютърен шарж на усмихнатия Клей. Първият абзац гласеше: „Преди по-малко от два месеца вашингтонският адвокат Клей Картър работеше като безименен, нископлатен обществен защитник в градската система на наказателно съдопроизводство. Вчера, вече като собственик на самостоятелна адвокатска фирма, той заведе иск за един милиард долара срещу третата по големина фармацевтична компания в света с твърдението, че докато облекчава острата болка на страдащите от артрит, нейното най-ново чудодейно лекарство «Дайлофт» предизвиква тумори в техните пикочни мехури.“
Статията изобилстваше с въпроси как точно Клей е успял толкова бързо да извърши своята професионална трансформация. Понеже нямаше право да споменава случая „Тарван“ и каквото и да било, свързано с него, той бе смотолевил нещо за извънсъдебни споразумения по няколко дела, засягащи страни, с които се бил запознал като обществен защитник. На „Акърман Лаборатърис“ също беше дадена думата за няколко надуто язвителни забележки за адвокати лешояди, злоупотребяващи с правосъдието за користни цели и подкопаващи икономиката, но като цяло статията беше посветена на Клей и неговия изумителен възход като специалист по груповите искове. Хубави неща бяха казани и за баща му, „легендарен вашингтонски адвокат“, който междувременно се бил „оттеглил“ на Бахамските острови.
Гленда от СОЗ бе похвалила Клей като „ревностен защитник на онеправданите“ — страхотни думи, с които си заслужи обяд в скъп ресторант. Президентът на Националната академия на пледиращите адвокати си бе признал, че никога не е чувал за Клей Картър, но въпреки това е „силно впечатлен от неговата работа“.